Хароче повдигна вежди.
— И къде е истината?
Майлс сви рамене.
— Майка ми би го нарекла сблъсък на две противоречиви илюзии. Но каквото и да е личното ви мнение за преимуществата и недостатъците на ворската система — а самият аз имам някои идеи по този въпрос, които не бих изложил пред Съвета на графовете — това е системата, която и двамата с вас сме се заклели да пазим. Вор наистина са мускулите на Империята. Ако не ви харесва, можете да емигрирате, но ако останете тук, трябва да спазвате правилата на тази игра.
— Тогава как Илян е успявал толкова добре да се разбира с вас? Той не е повече вор от мен.
— Всъщност мисля, че се е наслаждавал на зрелището. Не знам какви са били възгледите му като по-млад, но когато през последните десетина години наистина го опознах… според мен той възприемаше Империята като творение, което той помага да се запази цяло. В известен смисъл почти сетаганданско отношение, по-скоро като на художник към неговата публика, отколкото на слуга към неговия господар. Наистина, той усърдно играеше ролята на слуга на Грегор, но лично аз никога не съм виждал по-малко сервилен човек от него.
— А-а. — Погледът на Хароче се оживи, сякаш наистина разбра какво му се каза. Пръстите му избарабаниха веднъж по черното стъкло — жест, типичен за Илян. Ей богу, този човек наистина го слушаше! И може би се учеше? Окуражаваща мисъл.
Генералът решително стисна устни и набра няколко цифри на комуникационния си пулт. Появи се секретарят на лейди Ворпатрил и след кратка размяна на поздрави и обяснения лицето на Алис се появи над видеоплочата. Тя намръщено погледна Хароче.
— Милейди — кимна й той. Последвалият жест с ръка можеше да се разтълкува двояко: или като небрежно отдаване на чест, или като отмятане на кичур от челото, нюансът беше трудно различим. — Преразгледах искането ви за достъп в клиниката на ИмпСи. Скоро Илян може би ще бъде подложен на хирургическа операция. Ще съм ви лично задължен, ако се съгласите да дойдете тук и да постоите при него. Изглежда, че познатите лица му помагат… да остане спокоен с по-малко успокоителни.
Алис вирна брадичка.
— Още вчера ви казах това!
— Да, милейди — смирено призна Хароче. — И имахте право. Може ли да пратя кола да ви вземе? И кога?
— Заради такъв случай — заяви Алис, — ще бъда готова след петнайсет минути.
Майлс се зачуди дали генералът съзнава колко потресаващо нещо каза тя? Понякога за една дама от висшето ворско общество нямаше да са достатъчни и петнадесет часа, за да се приготви за излизане от вкъщи.
— Благодаря ви, милейди. Мисля, че това много ще ни помогне.
— Аз ви благодаря, господин генерал. — Тя помълча и добави: — Благодаря и на лорд Воркосиган. — И прекъсна връзката.
— Уф-ф — каза Хароче; ъгълът на устата му потрепна. — Наистина е проницателна.
— В някои области, които имат отношение към личния й опит, тя е една от най-проницателните.
— Направо да се чуди човек как лорд Иван… хм, добре. Е, как се представих, милорд ревизор?
„Потресаващо.“
— Беше достойно извинение. Тя беше принудена да го приеме. Няма да съжалявате.
— Колкото и да ви е трудно да го проумеете, като се има предвид историята на вашите отношения с повечето ви командири — Хароче почука по комуникационния си пулт (кои точно файлове бе отворил?), — аз наистина искам да постъпя по възможно най-добрия начин. Но само да изпълнявам задълженията си — това не е достатъчно. По-ниските равнища на йерархията са пълни с хора, които просто си изпълняват дълга и нищо повече. Знам, че не съм изтънчен човек… никога не съм бил…
— Нито пък предшественикът на Илян, капитан Негри, доколкото съм чувал — отбеляза Майлс.
Хароче мрачно се усмихна.
— Не молих за това сравнение. Най-вероятно никога няма да стана толкова вежлив и изискан като Илян. Но ще направя всичко възможно да върша също толкова добра работа.
— Благодаря, генерале — кимна Майлс.
Майлс се върна в клиниката, за да замени Иван. Завари го все още да седи до Илян, но толкова потънал в облегалката на стола, колкото му беше възможно. На лицето му беше застинала болезнена усмивка, а единият му ботуш меко потупваше по пода в нервен ритъм.