Майлс кимна и повтори заучения текст, за да даде представа на Алис. Тя внимателно изслуша всичко, наблюдавайки как лицето на Илян преминава през обичайната последователност от емоции: изумление, отрицание и страх. В нейно присъствие от грубия му войнишки език не остана нито следа. Майлс стана от стола и й го отстъпи. Алис без колебание седна и хвана ръката на Саймън.
Илян примигна и вдигна поглед към нея.
— Лейди Алис! — Лицето му омекна. — Какво правите тук?
Майлс се оттегли до вратата, откъдето наблюдаваше Руибал.
— Много интересно — каза лекарят, гледайки телеметричния монитор на стената. — Кръвното му налягане малко се понижи.
— Да. Не съм… изненадан. Елате в коридора да поговорим. Искам да разменя няколко думи и с Авакли.
Майлс, Руибал и Авакли — и тримата вече само по ризи с навити ръкави, — седяха в стаята на санитарите и пиеха кафе. Майлс изведнъж съобрази, че навън отдавна бе нощ. Споделяйки механистичната вечност на Илян, самият той започна да бърка времето.
— И така, вие твърдите, че тукашната операционна има всичко необходимо за провеждане на хирургичната операция — каза Майлс. — Тогава ми разкажете повече за хирурга.
— Той е заместник главният ми хирург, специалист по имплантиране и поддръжка на неврални чипове на скокови пилоти — отвърна Авакли.
— А защо да не вземем вашия главен хирург?
— Той също е добър, но този е по-млад, завършил е по-наскоро. Мисля, че той е оптималният компромис между съвременност на подготовката и практическия опит.
— Имате ли му доверие?
— Нека се изразя така — каза биокибернетикът. — Ако през последните пет години поне веднъж сте пътували със скоростен имперски куриерски кораб, навярно самият вие вече сте му доверявали живота си. Той имплантира чипа и на личния пилот на императора.
— Отлично. Приемам избора ви. Кога може да дойде и да започне операцията?
— Може да го докараме с флаер от областта Вордариан още тази нощ, но мисля, че е по-добре да го оставим да се наспи както трябва. Аз бих му дал поне един ден, за да се запознае със случая и да подготви план за хирургичната намеса. След това зависи от него. Най-вероятно ще станем свидетели на операцията най-рано вдругиден.
— Разбрах. Много добре. — Майлс не можеше да направи нищо, за да ускори нещата. — Това означава, че екипът на доктор Авакли има още два дни да си поиграе със своята част от проблема. Съобщете ми, ако откриете някакъв нов подход, който няма да въвлече Илян още по-силно в… в това. А, да! Имам едно предложение. Когато свършите операцията, екипът на доктор Авакли ще стане патологоанатом на чипа. Искам да се направи аутопсия на това дяволско нещо, дори и да е пукнало. Каква е причината за повредата? Това искат да знаят и ИмпСи, и аз. И си помислих, че можем да добавим в екипа един човек, който може би ще успее да сподели с вас интересен галактически опит. Той има лаборатория в Имперския научноизследователски институт по биотехнологии край Ворбар Султана, където изпълнява някаква секретна работа. Казва се Вон Уедел. — Някога известен на Джаксън Хол като доктор Хю Канаба. Една от ранните операции на „Дендарии“ беше инкогнито да измъкнат бежанец от Джаксън Хол на Бараяр, където той получи ново име, нов живот и ново лице. Да го измъкнат заедно с някои от най-секретните генетични разработки в галактиката. Сержант Таура беше един от най-първите му и най-съмнителни проекти. — По образование е молекулярен биолог, но предишните му експерименти са включвали извънредно… ами, наистина странни неща. В известен смисъл е нещо като черна овца и… ъ-ъ… в характера му има нещо от примадона, но мисля, че идеите му ще ви се сторят интересни.
— Да, милорд. — Авакли си записа в бележника. Предложението на лорд Ревизора имаше тежестта на императорска заповед, убеди се отново Майлс. Наистина трябваше да внимава какво говори.
И, изглежда, че това беше всичко, което можеше да направи днес. Копнееше да се прибере в замъка Воркосиган и да се наспи.
Ала вместо това легна за четири часа в една от свободните стаи, след което смени Алис Ворпатрил. Застъпилият на дежурство лейтенант Ворберг с радост им отстъпи мястото си до леглото на Илян и зае полагащия му се пост до вратата на клиниката. Илян спеше неспокойно и се будеше през двадесетина минути в нов пристъп на объркване и страх. Двата дена до операцията щяха да бъдат много дълги.
ГЛАВА 18
Двата дена се разтегнаха в мъчителни три. През последното денонощие Илян нито веднъж не дойде в съзнание дотолкова, че да моли за смъртта си, или да изрази ужаса си от предстоящата операция и за Майлс това беше един вид почивка. Състоянията на пълна загуба на ориентацията при Илян се сменяха твърде бързо, за да може някой да го успокои; той сякаш беше онемял и само потрепващото му лице, а не думите му, отразяваше калейдоскопа от хаос в главата му.