— Добро утро, доктор Уедел. Радвате ли се на новата си самоличност?
Уедел лесно се справи с изненадата.
— Благодаря, да. А вие… хм, радвате ли се на своята?
— Всъщност това е старата ми самоличност.
— Наистина ли? — Уедел повдигна вежди, изучавайки и разшифровайки майлсовата бараярска униформа на Дома, ордените по нея и златната верига на шията на Майлс. — Хм. Да разбирам ли, че вие сте Имперският Ревизор, на когото трябва да благодаря за прекъсването на работата ми в Научния институт?
— Точно така. До сега вече трябва да сте разбрали, че понякога ние, поданиците на Империята, имаме изненадващи задължения. Такава е цената да си бараярец. Една от многото.
— Поне климатът ви е много по-добър — въздъхна Уедел.
В сравнение с климата на Джаксън Хол, разбира се. И биологът не говореше само за времето.
— Много се радвам, че сте доволен — каза Майлс. — Ако знаех, че ще ви видя, щях да ви донеса поздрави от сержант Таура.
— Божичко, още ли е жива?
— О, да. — „Но не благодарение на теб.“ — Адмирал Авакли навярно ви е информирал за извънредно деликатния проблем, който възложих на екипа му. Надявам се, че вашият доста разнообразен опит може да им помогне да открият решението. Имате ли вече някакви идеи?
— Няколко.
— С естествени причини ли са свързани, или със саботаж?
— Ще търся следи от саботаж. Ако не успея да открия, ще трябва да приемем, че причините са естествени. Ако е подробен, анализът ще отнеме няколко дни.
— Искам да е максимално подробен. Молекула по молекула, ако се налага.
— О-о, именно това ще трябва да направим.
— Освен това… хм, запомнете, че макар да сте в лабораторията на ИмпСи и, разбира се, да участвате в екипа, вие не сте в командната верига на Службата. Ще докладвате лично на мен.
Уедел замислено свъси вежди.
— Това е… много интересно.
— Тогава започвайте.
Ученият малко иронично наклони глава.
— Да, милорд… хм… Воркосиган, нали?
— Тази седмица „Милорд Ревизор“ ще е по-правилно.
— Повишение значи.
— Едва ли бих могъл да се издигна по-нависоко, без да ми потече кръв от носа поради разредения въздух.
— Това предупреждение ли е?
— Само ви ориентирам. От любезност.
— А! Благодаря ви. — Уедел кимна и отиде да наблюдава манипулациите през рамото на Авакли.
Уедел все още беше ужасен досадник, помисли си Майлс. Но разбираше от молекулярна биология.
След кратък разговор с адмирал Авакли Майлс се обади на Грегор, за да му съобщи за успешната операция. После отиде да види Илян. Завари го да седи на леглото, облечен. Лейди Алис бе до него. Когато Майлс влезе, Илян леко се усмихваше — първото не терзаещо душата изражение, което Майлс виждаше на лицето му от седмици.
— Здравейте, сър. Радвам се, че сте отново с нас.
— Здравей, Майлс. — Илян предпазливо кимна и докосна челото си, сякаш за да се увери, че главата му си е на мястото. — Откога си тук? Ела по-близо.
— От около четири дни. Или пет. — Майлс се приближи от другата му страна, срещу Алис.
Саймън също изучи униформата и ордените му, после протегна ръка и докосна златната ревизорска верига, която се отзова с тих мелодичен звук.
— Виж, това е… малко неочаквано.
— Генерал Хароче не искаше да ме пусне при теб. Грегор реши, че това ще ни спести споровете.
— Много находчиво от негова страна — Илян се разсмя удивено и Майлс изобщо не беше сигурен как да разбира това. — На мен изобщо нямаше да ми хрумне. Но като опре ножът до кокала…
— Изглежда, че вече си в състояние да се грижиш за себе си, така че, мисля, че не е зле да се прибера вкъщи и да си почина.
— Аз ще поостана — каза Алис, после прибави: — Ти свърши добра работа, Майлс.
Той сви рамене.
— По дяволите, аз не направих почти нищо. Просто накарах специалистите да се размърдат. — Той с усилие превърна вече започнатия военен поздрав в по-цивилно кимване и си тръгна.
Когато отново се върна в спалнята си в замъка Воркосиган, Майлс окачи семейната униформа да си чака реда за пране, като предварително я освободи от всички награди. Сигурно ще мине доста време, преди отново да ги сложи. Ако изобщо ги сложи някога. Е, поне и те послужиха за нещо. Последно свали златната верига на своя ерзац-Ревизорски пост и я повъртя в ръцете си, разглеждайки изисканите й детайли.
„Какво пък. Беше забавно, но вече свърши.“
Майлс предполагаше, че трябва незабавно да върне веригата обратно в двореца, за да я върнат в съкровищницата, откъдето я бяха извадили. Струваше му се малко лекомислено да оставя предмет с такава историческа и художествена ценност да се търкаля в чекмеджето на нечие бюро. И все пак… работата не е свършена, докато не напишеш рапорта; десетте години в ИмпСи го бяха приучили да действа само така. И докато Авакли и неговите весели момчета не му предадат своя рапорт, Майлс не може да предостави на Грегор своя.