Той сви веригата на топка и я сложи върху купчината ризи.
ГЛАВА 19
На следващия ден Майлс без желание, но решително седна пред комуникационния си пулт, свърза се с отделението за лечение на ветерани в Имперската военна болница и си определи час за предварителен преглед с цел диагностика на причините за припадъците му. Военната болница беше най-логичното място, тъй като там имаха толкова опит с криосъживяването, колкото и останалите бараярски лекари, но освен това разполагаха с непосредствен и приоритетен достъп до всичките му медицински данни, секретни или не. Само бележките на корабната лекарка от „Дендарии“ можеха да им спестят седмици повторни изследвания. Рано или късно Иван щеше да си спомни заплахата си да го замъкне в клиника по негов избор или още по-лошо, да се оплаче от разтакаването му на Грегор.
„Задачата е изпълнена.“ Майлс въздъхна, отдръпна се от ком-пулта и стана, за да се отправи в безцелно блуждаене по кънтящите коридори и стаи на дома Воркосиган. Не че му липсваше компанията на Иван, просто… липсваше му компания. Дори тази на Иван. Замъкът Воркосиган не бе построен, за да е толкова пуст. Той определено е създаден, за да приютява между стените си целодневно бучащ цирк, включващ охранители и слуги, прислужнички, коняри и градинари, бързащи куриери, гости-вори с тяхната свита, деца… и сменящите се един след друг графове Воркосиган в ролята на инспектори на манежа: именно онази ос, около която се върти това пъстро колело. Графове и графини Воркосиган. Светските приеми, помисли си Майлс, бяха достигнали своя апогей по времето на прадядо му, точно преди Периода на Изолация. Той постоя до прозореца, гледащ към полукръглата площадка пред къщата и си представи как там са спирали коне и карети, как от тях слизат — или се спешават — офицери и дами, как проблясват остриетата и се диплят роклите.
С дендарийските наемници беше нещо подобно — поне в смисъл на бучащ цирк. Интересно, дали дендарийският флот ще надживее своя основател поне с толкова, с колкото замъкът Воркосиган е надживял първия граф, живял преди единайсет поколения? И дали толкова често ще се руши и изгражда отново? Странно е като си помислиш, че си успял да създадеш нещо толкова органично и живо, че то ще успее да живее и в твое отсъствие, без твоите побутвания и подритвания… точно както живее дете, без по-нататъшни съзнателни усилия от страна на родителите му.
Куин, без съмнение, е достоен приемник. Майлс трябва да отхвърли всички увещания за завръщането му при дендарийците и просто да я повиши до адмирал — и точка. Или сега назначаването на личния състав е в ръцете на Хароче? Майлс би се доверил на Илян да работи с Куин. Но дали Хароче притежава необходимите за това интуиция и въображение? Майлс въздъхна притеснено.
Поклонението му го отведе до редицата стаи на втория етаж, откъдето най-добре се виждаше градината зад замъка. Тук се разполагаше неговият великолепен дядо — в последните години от живота си. След смъртта на стария граф бащата и майката на Майлс предпочетоха да не се местят в тези стаи, а си запазиха предишните, също обширни, които се намираха на следващия етаж. Стаите на стареца бяха ремонтирани и превърнати в нещо като стаи за гости от императорска класа: спалня, отделна баня, гостна и кабинет. Дори на Иван, голям ценител на комфорта, не му достигна наглост да поиска за себе си тези елегантно обзаведени помещения по време на неотдавнашното и непродължително пребиваване тук. Той зае малката спалня, която се намираше до стаята на Майлс — макар че, може би, за да му е по-удобно да не изпуска от поглед своя чудат братовчед.
Майлс огледа мълчаливите покои и в този момент го озари вдъхновение.
— Отвличане? — измърмори генерал Хароче на следващата сутрин, докато гледаше Майлс над Иляновския ком-пулт.
Майлс безгрижно се усмихна.
— Нищо подобно. Покана. Каня Илян, за времето на неговото възстановяване, да се наслади на гостоприемството на замъка Воркосиган, която му отправям от името на баща си, когото в момента замествам.
— Екипът на адмирал Авакли все още не е изключил възможността за саботаж, макар че самият аз съм склонен да дам естествено обяснение на повредата. Но, отчитайки тази неопределеност, дали замъкът Воркосиган е достатъчно сигурен? В сравнение с щаба на ИмпСи?