— Ако чипът на Илян е бил обект на диверсия, това спокойно може да се е случило на територията на ИмпСи. В крайна сметка той прекарваше повечето си време там. А и… хм… ако ИмпСи не осигурява безопасността на замъка Воркосиган, това определено ще е изненада за бившия лорд-регент. Аз дори бих го нарекъл сериозен скандал.
Хароче се усмихна — по-точно се озъби.
— Точка за вас, милорд Ревизор. — Той погледна към Руибал, който седеше до Майлс. — А как изглежда това преместване от ваша, медицинска гледна точка, доктор Руибал? Като добра или лоша идея?
— Ммм… Предполагам, по-скоро добра, отколкото лоша — отвърна ниският пълничък невролог. — Физически Илян е готов да се завърне към нормален обикновен живот. Все още не може да става и дума за работа, разбира се. По-голямото разстояние между него и кабинета му може да ни помогне да избегнем много спорове на тази тема.
Хароче повдигна вежди. Очевидно изобщо не беше допускал възможността за подобни усложнения.
— Нека си вземе отпуск по болест — добави Руибал, — да си почине, да се поотпусне, да почете нещо или да се занимава с нещо друго… с всичко, което ще възпрепятства възникването на нови проблеми. Нищо не ми пречи да провеждам ежедневния медицински преглед и там.
— Нови проблеми ли? — Майлс забеляза какви думи избра да използва Руибал. — Какви са сегашните му проблеми? Възстановява ли се?
— Ами, физически е добре, макар и разбираемо уморен. Двигателните му рефлекси са нормални. Но краткотрайните му спомени, откровено казано, в момента не стават за нищо. Резултатите от когнитивните му тестове, които изискват точно такъв вид памет, са далеч под нормите. Разбира се, предишната му норма беше изключителна. Още е твърде рано да се каже дали завинаги ще остане в това състояние, или с времето мозъкът му ще се приспособи към промяната. Или дали няма да се наложи някаква медицинска интервенция. Или — Боже, опази — каква форма ще възприеме тя. Предписвам му няколко седмици почивка и разнообразни занимания, после ще видим.
С това Руибал печелеше време, за да обмисли възможните решения.
— Звучи ми разумно — каза Майлс.
Хароче кимна съгласно.
— Какво пък, отговаряте за него с главата си, лорд Воркосиган.
След още един разговор лично с Авакли в лабораторията му Майлс отиде в клиниката на ИмпСи, за да предаде поканата на Илян. Там откри неочакван съюзник за самоналожената си кампания по убеждаване в лицето на лейди Алис, която отново бе наминала да посети Илян. Както обикновено, тя беше безупречно облечена, днес в нещо тъмночервено и ворски женствено, с други думи — скъпо.
— Но това е великолепна идея — възкликна тя, когато Илян колебливо започна да възразява. — Много мило от твоя страна, Майлс. Корделия би го одобрила.
— Смятате ли? — попита Илян.
— Да, несъмнено.
— И в онези апартаменти има прозорци — вежливо отбеляза Майлс. — Ужасно много прозорци. Това винаги най-много ми е липсвало, когато съм засядал тук.
Саймън плъзна поглед по голите стени на стаята.
— Прозорци, а? Е, те не са непременно преимущество. Ти пострада точно когато Евън Ворхалас изстреля газова граната през прозореца в спалнята на родителите ти. Спомням си оная нощ… — Ръката му потръпна и той се намръщи. — Като насън.
Това се беше случило преди тридесет години.
— Точно затова оттогава всички прозорци в замъка Воркосиган са със силови полета — отговори Майлс. — Няма проблем. В момента там е съвсем спокойно, обаче имам нова готвачка.
— Иван ми спомена за нея — призна Илян. — Много подробно.
— Да — каза лейди Алис и на финото й лице се плъзна леко замислено изражение. Дали не съжаляваше, че предишните дни на набези в съседните имения за коне, добитък и крепостни завинаги са останали в миналото? — И на хората ще е много по-удобно — в пряк и преносен смисъл — да те посещават там, отколкото на това ужасно потискащо място, Саймън.
— Хм — измърмори Илян със замислен вид, отправяйки й къса усмивка. — Това е вярно. Е, какво пък, Майлс… добре. Благодаря ти, приемам.
— Отлично — рече лейди Алис. — Имате ли нужда от помощ? Искате ли да използвате моята кола?
— Собствената ми кола и шофьор стоят отвън — каза Майлс. — Смятам, че ще се оправим и сами.
— В такъв случай ще се видим там. Сигурна съм, че не си помислил за всичко, Майлс. Мъжете никога не се сещат за всичко. — Тя решително кимна, изправи се и излезе.
— Какво ли смята да достави в замъка Воркосиган, което вече го няма там? — поинтересува се леко сащисания Илян.
— Цветя? — предположи Майлс. — Танцуващи прислужнички? — „Хм… сапун и хавлии?“ Лейди Алис имаше право — не се бе сетил за всичко.