— Нямам търпение да разбера.
— Е, каквото и да е имала предвид, убеден съм, че ще е направено както трябва.
— Човек винаги може да разчита на нея за това — съгласи се Илян. — Надеждна жена. — Изглежда Илян, — за разлика от някои мъже от неговото поколение, които Майлс познаваше лично, — не намираше това словосъчетание за противоречиво. Той се поколеба и с присвити очи се вгледа в него. — Струва ми се, че си спомням… тя беше тук. В някои доста неприятни моменти.
— Да, беше. Тя си е такава.
— Не може да бъде другояче, щом това е лейди Алис. — Илян огледа миниатюрната стая, сякаш я виждаше за пръв път през последните няколко седмици. — Твоята уважаема леля е права. Това място наистина е мрачно.
— Тогава да се махаме оттук.
Мартин бързо ги достави обратно в замъка Воркосиган в старомодния разкош на старата бронирана лимузина. Придружиха Илян до новото му жилище и завариха там лейди Алис да дава заповеди на група чистачи, които тъкмо привършваха работа. Имаше цветя, сапун, хавлиени кърпи, дори бяха постлани чисти чаршафи. Ако някога изпълнеше заканата си да превърне имението в хотел, Майлс знаеше кого ще назначи за генерален управител. Мартин изгуби цели пет минути, докато нареди оскъдните вещи на Илян по новите им места, след което лейди Алис го отпрати в кухнята.
Леката неловкост, изпитвана от Илян поради фактът, че така се грижат за него, изчезна с връщането на Мартин, който тикаше пред себе си сервитьорска количка, натоварена с цяла планина закуски а-ла Мама Кости. Той нареди угощението на масата в дневната, до прозореца, който гледаше към задната градина. И тук се усещаше пръстът на лейди Алис — най-после, изглежда, бяха открити всички необходими подноси, съдове и прибори, при това се използваха по предназначение. След чая със сметана, малки сандвичи, пълнени яйца, кюфтенца в сос от сливи, прословутия прасковен сладкиш, десертно вино и някакви страхотни шоколадови неща, чието име Майлс не знаеше, но които предизвикваха истински ядрен взрив в устата, — всички се отпуснаха.
Когато всички, вече приключили с чая, мълчаливо медитираха, Майлс най-после посмя да зададе въпроса, който отдавна го измъчваше.
— Е, Саймън, как е? Какво си спомняш от последните няколко седмици и хм… отпреди? — „Какво сме направили с теб?“
Илян, потънал наполовина в меките възглавнички на креслото, в което се беше облегнал, сбърчи лице.
— Последните няколко седмици са ми доста разпокъсани. Преди това… пак само откъси. — Ръката му отново потръпна. — Сякаш човек, който винаги е имал отлично зрение, си е сложил стъклен шлем, покрит с кал и тиня. Само че… не мога да го сваля. Не мога да го счупя. Не мога да дишам.
— Но ти ми изглеждаш… не знам, като че ли се владееш — каза Майлс. — Не прилича на моята криоамнезия. Тогава не знаех кой съм… по дяволите, не познах дори Куин! — „Господи, как ми липсва Куин!“
— Да, така е. Ти си преживял нещо… много по-ужасно, предполагам. — Илян мрачно се усмихна. — Сега започвам да го разбирам.
— Не знам дали е било по-ужасно. Знам обаче, че беше мъчително. — „Малко подценяване.“
— Аз, изглежда, съм способен да разпознавам нещата, които съм знаел преди — въздъхна Саймън. — Просто не си ги спомням точно. Нищо не ми се появява в главата, там просто няма нищо. — Този път ръката му се сви в юмрук; той се надигна.
Лейди Алис моментално реагира на внезапното напрежение на Илян.
— Миналото наистина е като сън — успокоително отбеляза тя. — Повечето хора си го спомнят именно така. Сигурно ще можеш да си спомниш своята младост, преди старият Ецар да заповяда да ти имплантира чипа. Ако си спомняш всичко останало по същия начин, то това е съвсем нормално.
— Нормално за вас.
— Ммм. — Тя се намръщи и допи чая си, сякаш за да скрие факта, че няма какво да му отговори.
— Зададох ти този въпрос поради съвсем конкретна причина — продължи Майлс. — Не съм сигурен дали някой ти го е обяснил, но Грегор ме назначи за временен Имперски Ревизор по твоя случай.
— Да, и аз се чудех как е уредил повишението ти.
— Разбираш ли, трябваше ни някой, който да стои по-високо от ИмпСи, а никой друг, освен Ревизор, не би могъл да бъде такъв. Когато екипът на адмирал Авакли приключи с изучаването на чипа, възнамерявам да представя на императора истински ревизорски доклад. Ако стигнат до заключението, че причината е естествена, е, с това ще приключи всичко. Но ако не… Исках да знам дали ще успееш да си спомниш нещо, — някакъв момент или събитие, — което може да е свързано с някаква биологична диверсия.