Илян разпери ръце и бавно обхвана с тях главата си в жест на разочарование.
— Ако чипът още беше в главата ми… и ми беше задал времевия интервал… щях да съм в състояние да прегледам всяка секунда от живота си. До последната подробност. Щеше да отнеме време, но щях да го направя. Щях да хвана копелето, колкото и скрито да са ме подвели… Ако наистина е било саботаж, тогава много внимателно са унищожили всички улики срещу себе си.
— М-м. — Майлс се облегна на стола си, разочарован, но не и учуден. Наля си половин чашка чай и реши да се откажи от намеренията да дояде последното парче прасковен сладкиш, лежащо самотно и изоставено на покритата с трохи салфетка. Майлс усещаше, че ако продължи да притиска Илян, щеше да го разстрои още повече. Засега това беше безпереспективно занимание; време е за смяна на темата. — Е, лельо Алис, как вървят приготовленията за годежната церемония на Грегор?
— О! — Тя го награди за прямотата с признателен поглед. — Много добре, дори като вземем предвид всички обстоятелства.
— Кой отговаря за безопасността? — попита Илян. — Нали Хароче не се е заел сам с това?
— Не. Натоварил е с тази задача полковник лорд Вортала Младши.
— А-а. Отличен избор. — Илян видимо се отпусна и започна да върти празната си чаша.
— Да — каза Алис. — Вортала знае как се правят тези неща. Официалното съобщение и церемонията ще са в резиденцията, разбира се. Опитах се да помогна на Лайза с традиционната бараярска рокля, макар че все още се колебаем дали за годежа няма да е по-подходящ комарският стил. Но на самата сватба, невестата ще трябва да е с бараярска рокля, разбира се… — Тя набра инерция и се зае пространно да разсъждава за — както мислено го определи Майлс — социално-техническите аспекти на работата си. Темата бе успокояваща и приятна и двамата с Илян окуражаваха лейди Алис с насочващи въпроси.
След като Мартин разчисти съдовете, Майлс предложи да поиграят на карти, за да „убиели времето“. Разбира се, целта всъщност беше да направи скрита проверка на неврологичните функции на Илян, което не убягна на шефа на ИмпСи. Но той прие.
Звездният тарок „точка отгоре“ беше сравнително сложна игра, която изискваше умението да следиш какви карти са излязли, какви държат противниците ти и какви, може би, ще излязат. Никога през живота си Майлс не беше виждал някой да печели срещу Илян няколко партии подред, освен при страхотен късмет при раздаването. След шест раздавания Майлс и лейди Алис си бяха поделили точките, а Саймън се извини под предлог, че е уморен. Майлс веднага отстъпи. Илян наистина изглеждаше измъчен, чертите на лицето му се бяха изострили, по него личеше безпокойство. Но Майлс не смяташе, че умората е истинската причина за отказа на Илян да играе. Руибал не беше преувеличил. Илян практически нямаше краткотрайна памет и способност да преценява детайлите. Той можеше да поддържа обикновен разговор, където една забележка в плавна последователност водеше след себе си друга, но…
— Е, какво мислиш за избора на Хароче за шеф на безопасността на императорската сватба? — небрежно подхвърли Майлс, без връзка с предишната реплика.
— Кого е избрал? — попита Илян.
— Ти кого щеше да назначиш?
— Полковник Вортала. Той познава столицата по-добре от всичките ми хора.
— Съгласен съм с теб — рече Майлс. Алис, която тъкмо се надигаше, за да си тръгне, потръпна. Илян внезапно се намръщи и присви очи, но не каза нищо повече. Леко предизвикателно той махна на Майлс да остане на мястото си и с педантична галантност отиде сам да изпрати лейди Алис до колата й.
Майлс стана и се протегна. Беше уморен повече, отколкото бе нормално за свършеното през деня.
„Това ще е доста странно.“
Двамата бързо свикнаха с новото ежедневие в замъка Воркосиган. Ставаха, когато поискат, и обикновено не се засичаха в кухнята сутрин, макар че се срещаха по-официално на обяд и на вечеря. Майлс всеки ден ходеше в Имперската военна болница, огромен медицински комплекс от другата страна на реката, която разделяше Стария град на две части. Първия ден го накараха да чака в коридора като всеки друг ветеран, нуждаещ се от медицинска помощ, но той сякаш случайно спомена за новия си статус на изпълняващ длъжността Имперски Ревизор и това не се повтори. Какво пък, все трябваше да има някаква полза от шоколадената верига на Грегор.
На втората вечер дойде Дъв Галени. Преместването на Илян в някогашните стаи на графа, изглежда, изненада комареца; той се опита да отклони предложението да остане на вечеря, но Майлс не му позволи. Дъв се държеше сковано и се чувстваше неловко, вечеряйки със страшния си бивш шеф; цялата тази история много го подтиска, помисли си Майлс. Галени дипломатично се преструваше, че не забелязва белите петна в паметта на Илян, и бързо възприе метода на Майлс да намесва в беседата фрази-напомняния, които помагаха на Илян да не губи нишката на разговора, или поне да поддържа илюзия за това.