Концерт. Колко неочаквано. Първата публична поява на Илян след инцидента определено щеше да окаже интересен ефект върху столичната фабрика за слухове. Илян, след като се беше привел в ред и започнал да играе ролята на имперски офицер, изглеждаше толкова проницателен, колкото беше преди. Белегът на главата му беше почти заздравял и когато вчешеше отгоре оредяващата си коса, изобщо не се забелязваше, освен ако човек не го търсеше специално. Околните дори нямаше да разберат, че тази нова смътна неувереност в очите на Илян се различава от предишния му разсеяно затворен вид, който придобиваше когато търсеше информация в чипа. Но ако наистина се касаеше за саботаж, някаква атака… дали нападателят щеше да опита отново? Майлс можеше да допусне, че страдащият от депресия Илян ще стане съблазнителна мишена за убийците, но изглеждаше нечестно, че за компания на жертвата можеше да се окаже единствената леля на Майлс.
— Хм… и какви мерки за безопасност си предприел, Саймън?
— Ами, Майлс… тази вечер това е проблем на ИмпСи. Предпочитам да им го оставя на тях. — На устните му се появи странна усмивка. — А, ето я и нея.
Зад входната врата се дочуха звуците от колата на лейди Алис: виенето на вдигащия се покрив, стъпките на шофьора, после бързите стъпки на самата Алис… Майлс отвори вратата пред усмихнатата си леля. Тази вечер тя беше облякла нещо бежово от плат, който струеше с мек блясък, и много ворско.
— Здравей, Майлс, скъпи! — Минавайки покрай него, тя го потупа по рамото; по-добре така, реши Майлс, отколкото обичайната лелина целувка по бузата. — Саймън!
Илян стана и се наведе над ръката й.
— Милейди.
Какво пък, лейди Алис навярно нямаше да го остави да обикаля насам-натам и да се изгуби. Майлс се отдръпна, позволявайки на леля си да хване и отведе плячката си, която, изглежда, беше доста доволна от това пленяване. За бога, Илян бе негов гостенин, не беше под домашен арест.
— Хм… Бъдете внимателни — извика той след тях.
Саймън безгрижно му махна с ръка, после спря.
— Почакайте. Имаше нещо… забравих.
— Да, Саймън? — търпеливо попита лейди Алис.
— Съобщение за теб, Майлс. Важно. — Той разтри дясното си слепоочие. — Оставих диска със съобщението на пулта ти. Какво ли беше? А, да. От госпожа майка ти. Току-що е напуснала Комар и ще пристигне след пет дни.
Майлс успя да не позволи на неволното „мамка му“ да се измъкне от устата му.
— Така ли? А баща ми не е ли с нея?
— Не, струва ми се.
— Не, не е с нея — вметна лейди Алис. — И аз получих съобщение от Корделия — трябва да ги е пратила едновременно. Ужасно ще се радвам да ми помогне за годежа… е, не точно да ми помогне, нали знаеш колко пасивна става майка ти, когато работата опре до такива социални прояви. Но поне ще мога да разчитам на моралната й подкрепа. И имаме да наваксваме за много неща.
Устните на Илян трепнаха в усмивка.
— Не изглеждаш особено радостен, Майлс.
— О, и аз ще се радвам да я видя, естествено. Но нали знаеш как се опитва по бетански да мери емоционалната ми температура. Като си помисля за цялата тази майчинска загриженост, направо ми идва да си грабна багажа и да избягам.
— М-м… — съчувствено проточи Илян.
— Не бъди дете, Майлс — твърдо го укори лейди Алис.
Шофьорът с безстрастно лице на покерджия вдигна покрива на колата и Илян помогна на Алис и нейната рокля да се разположат удобно вътре. Майлс беше принуден да признае: многото години внимателно наблюдение на ворската класа определено го бяха научили на маниери.
И те заминаха, оставяйки Майлс за пореден път безцелно да обикаля замъка и да си говори сам. Защо самият той не водеше дами на концерти? Какво му пречеше? Е, цялата тази работа с пристъпите, разбира се. И проблемът с Илян, който още не беше решен. Но и едното, и другото очевидно скоро щяха да свършат и тогава? Не, мили Боже, никакви двойни срещи заедно с Иван! Майлс трепна, припомняйки си някои катастрофи с исторически мащаби. Трябваше му нещо ново. Той все още беше заседнал в чистилището, беше пленник на старите си навици. По дяволите, беше прекалено млад за пенсионер! Само Куин да бе тук…
Надяваше се, че тази вечер лейди Алис ще бъде внимателна. Преди няколко дни с Илян бяха излезли на разходка, дискретно следвани от ефрейтор Кости, и Саймън едва не се изгуби на две преки от замъка Воркосиган. Майлс нямаше да е толкова нервен, ако Илян и лейди Алис бяха останали да поиграят на карти — разновидност на мека психологическа терапия, която доктор Руибал бе препоръчал.