„Само да не бях фалшифицирал онзи проклет доклад!“
Майлс въздъхна.
— Опасявам се, че всичко това е чисто хипотетично. Що се отнася до идеята за нарочно предизвикваните пристъпи… това не е истинско лечение на проблема, нали?
— Не. Но докато чакате да се появи някой по-умен от мен, който ще се справи с този проблем, това ще ви помогне да контролирате симптомите.
— Да речем, че не се появи по-умен от вас. През целия си живот ли ще трябва да нося този проклет стимулатор?
Ченко сви рамене.
— Честно казано, нямам представа. Вашият случай е уникален в моята практика.
Известно време Майлс стоеше мълчаливо.
— Добре — каза той накрая. — Да опитаме. И да видим какво ще се получи. — Той мимолетно се усмихна на любимия израз на Грегор, като на един вид тайна шега.
— Отлично, милорд. — Неврологът прегледа записките си. — Ще трябва да дойдете пак… ммм… след около седмица. — Той замълча, после вдигна поглед към него. — Простете ми любопитството, милорд… но защо, за бога, един Имперски Ревизор иска да се върне в Службата като обикновен лейтенант от ИмпСи?
„Капитан от ИмпСи. Исках да ме върнат като капитан от ИмпСи.“
— Боя се, че съм само временен Ревизор. Назначението ми ще приключи заедно с разследването.
— Хм, и… що за разследване е това?
— Извънредно деликатно.
— О, разбира се. Моля за извинение.
Майлс прекъсна връзката и се замисли над това, че Ченко беше задал много добър въпрос. И, очевидно, Майлс не разполагаше със също толкова добър отговор.
ГЛАВА 20
Дните се точеха един след друг без никакви инциденти и Майлс неохотно все повече клонеше към приемане на все по-твърдото убеждение на Хароче, че причината за повредата на чипа е естествена. Явно новият изпълняващ длъжността шеф на ИмпСи вече все по-малко се вълнуваше от това. А и защо да се нервира, щом нямаше втори опит, а през последвалия период на всеобщ смут не бяха нанесени нови атаки? Предаването на властта мина гладко. Ако целта на предполагаемия заговор беше да хвърли ИмпСи в хаос, а не да навреди лично на Илян, то тя не бе постигната.
Три дни преди в столицата да пристигне графиня Воркосиган, нервите на Майлс не издържаха и той реши да избяга в имението Воркосиган. Той изобщо не се надяваше, а и, честно казано, не искаше да избегне срещата с майка си, просто все още не се чувстваше съвсем готов да застане пред нея лице в лице. Може би няколко дни селско спокойствие щяха да му помогнат да събере кураж. Освен това… там беше хубаво от гледна точка на безопасността на Илян. В онзи рядко населен район, където чужденците се забелязваха веднага, беше лесно да се открие източникът на евентуалните неприятности.
Единственият проблем с отстъплението в провинцията бе, че не знаеше дали ще успее да убеди готвачката да ги придружи. Мартин обаче се оказа достатъчен, за да накара Мама Кости да напусне привичната й столица и да замине за съмнителната провинция. Майлс започна да се замисля дали да не повиши не нейната заплата, а тази на сина й, за да го остави, а значи и нея, по-дълго на служба при него. Но може би скоро нямаше да се нуждае от шофьор?
Илян се отнесе сговорчиво към поканата за екскурзия, макар и не особено ентусиазирано.
— Тази седмица навярно ще е последната с хубаво време — отбеляза Майлс. И наистина, дните в столицата ставаха все по-студени и дъждовни, напомнящи по неприятен начин, че първите снегове ще паднат рано.
— Ще ми е… интересно пак да посетя имението — призна Илян. — Да видя дали всичко е така, както си го спомням.
Поредната мълчалива самопроверка на Илян; той не говореше много за това — навярно защото досегашните резултати от тези мини-тестове бяха обезсърчаващи. Или може би защото бързо забравяше за тези резултати.
Минималното суетене сутринта — и Майлс, и Илян имаха навика да пътуват с малко багаж, както по лични причини, така и по работа, — свърши с това, че на обяд те спокойно пиеха чай, седейки на дългата предна веранда с изглед към езерото. Беше невъзможно да не се отпуснеш в този топъл следобед, седейки на сянка и гледайки над зелената морава към искрящата водна повърхност на фона на планините. Есенните дървета вече почти се бяха лишили от разноцветните си листа и не закриваха гледката. А и нуждите на пълния стомах лекуваха човек от каквито и да било останки от амбиции. Ако нещата продължаваха така, помисли си Майлс, ще се наложи задължително да се заеме с физически упражнения, или всичко ще свърши с това, че ще заприлича като две капки вода със своя клон-брат Марк и по този начин ще обезсмисли всичките му усилия. Той мислено си отбеляза да държи Марк далеч от Мама Кости, докато това е възможно.