След около минута Илян измърмори:
— По щастлива случайност имам един зашеметител.
„Мили Боже, нима сме ти позволили да се размотаваш въоръжен?“
— О?
Саймън остави бирата и извади оръжието от джоба си.
— Ето. Готов съм да го пожертвам. Трябва да видя как се прави това.
— А-а. Добре… — Майлс също остави бутилката си, подаде въдицата си на Илян и разгледа зашеметителя. Уставен модел, напълно зареден. Той извади батерията и започна да насилва касетата й в най-добрия отработен стил на тайните оперативни работници на ИмпСи „Как да превърнем вашия парализатор в ръчна граната“. После отпи от бирата си, отчете времето и хвърли импровизираната граната през борда.
— Да се надяваме, че ще потъне — подметна Илян.
— Ще потъне. Виж. — Металическият блясък изчезна в дълбините.
— Колко секунди? — попита Илян.
— Никога не знаеш, разбира се. Това е едно от нещата, които правят номера толкова рискован.
Половин минута по-късно тъмната вода се освети отвътре от размазан ярък проблясък, а секунди по-късно мътен воден мехур се издигна на повърхността до лодката. Звукът, който съпровождаше всичко това, можеше да се опише по-скоро като оригване, отколкото като тътен. Лодката се разклати.
Стражът от ИмпСи на брега рязко скочи и насочи бинокъла си към тях. Майлс успокоително му махна — получи се оживен жест на леко подпийнал човек — и охранителят бавно седна обратно.
— Е? — попита Илян, без да откъсва очи от водата.
— Просто чакай.
След около две минути нещо проблесна долу, издигайки се, нещо светло и блестящо. И още едно. И още. Още две риби, сребристи и блестящи, изплуваха на повърхността.
— Божичко! — каза Илян, очевидно потресен. — Риба. — Той уважително надигна бутилката, допивайки бирата си в чест на Майлс.
Риба, и то каква. Най-малката беше дълга половин метър, най-голямата — около седемдесет сантиметра; сьомга и пъстърва, включително онази, която сигурно се е криела под водата още от времената на майлсовия дядо. Изцъклените им очи укорително гледаха Майлс, който се беше надвесил през борда в доста неравовесно положение, опитвайки се да ги хване с мрежата. Рибите бяха студени и хлъзгави и Майлс едва не се присъедини към тях във водния им гроб, преди да успее да извади всички. Илян благоразумно го улови за глезена, докато Майлс пляскаше по водата и махаше с ръце. Плячката, която наредиха на палубата, изглеждаше внушително; люспите й проблясваха във всички цветове на дъгата под лъчите на залязващото слънце.
— Ето че наловихме риба — каза шефът на ИмпСи, загледан в рибата, която тежеше почти толкова, колкото самия Майлс. — Вече можем ли да се прибираме?
— Случайно да имаш втори пълнител?
— Не.
— Остана ли бира?
— Това беше последната.
— Тогава можем.
Илян злорадо се ухили.
— Нямам търпение — измърмори той, — някой да ме попита какво сме използвали за примамка.
Майлс успя да пристане на кея без да разбие лодката, въпреки отчаяната нужда да изпикае и усещането за люлеене, което нямаше нищо общо с езерните вълни. Той втурна се нагоре по склона, влачейки със себе си двете по-малки риби, нанизани на връв през хрилете и оставяйки Илян да се пребори с трите по-големи.
— Трябва ли да изядем всичките? — задъхано извика след него шефът на ИмпСи.
— Може би само една. Останалите ще бъдат изчистени и замразени.
— А кой ще ги изчисти? Дали Мама Кости няма да има нещо против? Честно казано, не мисля, че искаш да обиждаш готвачката си, Майлс.
— В никакъв случай. — Майлс спря и кимна нагоре, сочейки с брадичката си. — За какво, според теб, са подчинените?
Мартин, привлечен от връщането на лодката — а може би е смятал да поиска разрешение сам да се повози с нея — се спускаше надолу по пътеката към тях.
— А, Мартин — радостно пропя Майлс с онзи тон, който би накарал далеч по-опитния Иван мигновено да се обърне и да избяга. — Точно ти ми трябваш. Занеси тези риби на майка си, — той стовари рибата в ръцете на объркания младеж — и направи с тях каквото тя ти каже. Насам, Саймън.
Безгрижно усмихвайки се, Илян постави в ръцете му и своя товар.
— Благодаря, Мартин.
Те оставиха момчето на пътя, без дори да се обърнат на жалостивото му „Милорд?…“ и, олюлявайки се, продължиха нагоре към хладната каменна къща. В момента единствените желания на Майлс бяха тоалетна, душ и креват, за да подремне малко — и точно в този ред. Това щеше да му е достатъчно.