Хароче потръпна.
— Специално за Илян ли е бил създаден този прокариот? — попита Майлс. — Или може би е продукт, произвеждан с търговска цел?
— Не мога да отговоря на първия ви въпрос. Но по молекулярната му структура съм в състояние да прочета голяма част от историята на неговото създаване. На първо място, който и да го е създал, той не е започнал от нулата. Това е модификация на вече съществуващ, патентован апоптотичен организъм, първоначално предназначен да унищожава нервна плака. Галактическият патентен код за това напълно законно медицинско приложение все още се четеше на някои молекулярни фрагменти. Модифицираният прокариот обаче не носеше обозначение на лабораторията производител, знак за патент или лиценз. Между другото, първият патент е получен преди около десетина години, което ни дава някаква отправна точка при определяне на времевия интервал.
— Това щеше да е следващият ми въпрос — каза Майлс. — Надявам се, че ще успеем още повече да стесним времевите граници.
— Разбира се. Но виждате колко много научихме дори само от кодовете и тяхното отсъствие. Оригиналният медицински прокариот е бил откраднат и незаконно използван за нова цел и хората, които са го модифицирали, очевидно не са искали да го узаконят и да го пуснат в масово производство. Налице са всички признаци за еднократно производство по поръчка на един-единствен клиент.
— Дали случайно не е работа на Джаксън Хол? — попита Майлс. „Ти би трябвало да знаеш.“
— Някои от използваните методи определено подкрепят тази възможност. За съжаление, аз не съм лично запознат с тях.
Значи не идваше от лабораториите „Барапутра“, бившия работодател на Уедел-Канаба. Това вече щеше да е страхотна случайност. Но на Джаксън Хол имаше десетки други производители, които биха изпълнили дребна поръчка като тази. За пари.
— Колко е струвало производството на този прокариот? Или по-скоро, поръчката за изработката му?
— Ммм… — Уедел замислено се загледа в празното пространство. — Действителните лабораторни производствени разходи са не повече от петдесет хиляди бетански долара. Но кой знае каква може да е била надценката. Ако клиентите са поставили условие поръчката да се запази в тайна, може да са им поискали пет пъти по-голяма сума. Или повече, в зависимост от пазарните условия.
Значи това не беше работа на самотен луд, освен ако не бе баснословно богат самотен луд. Сигурно някоя организация. Първите, за които си помисли Майлс, бяха комарските терористи — за съжаление, човек винаги първо се сещаше за тях.
— Възможно ли е да е сетаганданско изпълнение? — попита генерал Хароче.
— О, не, не мисля — отвърна Уедел. — Изобщо не е в техния стил. От генетична гледна точка. Сетагандците се отличават със своето качество, оригиналност и… как да се изразя… елегантност. В сравнение с тяхната работа това е свършено надве-натри. Ефикасно, да, но — надве-натри. На молекулярно равнище.
Илян сви устни, но не каза нищо.
— Кодът за самоунищожение — продължи Уедел, — може да е бил въведен за безопасност на разпространението, просто останал тук от оригиналния вариант. Или… може да е заложено нарочно, за да заличи уликите.
— Коя от двете възможности сте склонен да подкрепите?
— Има някои изменения в сравнение с оригиналния медицински прокариот… но във всеки случай, това е било нарочно оставено в конструкцията. Мога да ви изложа фактите, милорд, но не мога да съдя за намеренията на непознати хора.
„Вярно, това е моя работа.“
— Така… кога са го вкарали в Илян? И как?
— „Вкарали“ — това е хипотетичен термин, макар че при сегашните обстоятелства е напълно допустим. Освен това, кога за пръв път са се проявили първите очевидни симптоми на срива?
— Преди четири седмици — отвърна Хароче. — По време на оперативка на всички отдели.
— Всъщност около една седмица по-рано — поправи го Майлс. — Според моя информатор.
Генералът го изгледа остро.
— Нима?
Илян се размърда, сякаш понечи да прибави нещо, но не наруши мълчанието си.
— Хм. Прокариотът не започва възпроизвеждането си много бързо. До голяма степен зависи от това, каква първоначална доза е била вкарана в организма.