— Ясно. А как са го направили? — прекъсна го Майлс. — И като стана дума за това, как се съхранява и транспортира тази гадост? Каква е трайността му? Изисква ли някакви специални условия?
— Съхранява се на сухо, в капсулиран вид, при стайна температура, макар че малко студ няма да му навреди. Трайност… Господи! Години. Макар че в случая очевидно става дума за по-малко от десетилетие. Активира се чрез овлажняване, тъй като се е предполагало, че ще се приема като лекарство, за което е нужен контакт с влажна повърхност. С хлъзгава обвивка — може да е бил вдишан като прах; инжектиран като разтвор или да е проникнал, като замърсяване, в открита рана, дори драскотина. Повредена кожа и влага — и край. И не е задължително драскотината да е голяма.
— Може ли да е погълнат?
— Стомашните киселини биха унищожили повечето прокариоти. Възможно е да се направи, но изисква по-голяма първоначална доза, за да може достатъчен брой от тях да проникне в кръвоносната система и да стигне до чипа.
— И така… Кога? След какъв максимален срок прокариотът започва да действа? Можете ли на базата на темповете на възпроизводство да пресметнете кога е станало това?
— Съвсем приблизително. Боя се, че това е само една от няколкото променливи величини, милорд. Срокът може да варира от една до десет седмици преди появата на първите симптоми.
Майлс се обърна към Илян.
— Спомняш ли си нещо такова?
Шефът на ИмпСи безпомощно поклати глава.
— Има ли някаква вероятност… — обади се Хароче — може ли… възможно ли е прокариотът да е попаднал в организма му случайно?
Уедел сви устни.
— Дали е възможно? Кой може да каже? А дали е вероятно? Тъкмо това е въпросът. — Той ги погледна с такъв вид, сякаш се радваше, че не той ще е човекът, който трябва да даде отговора.
— Има ли някакви съобщения, — обърна Майлс към Хароче, — за това, че някой на Бараяр има чип с подобна технология и този чип загадъчно се повредил? И изобщо има ли някой на Бараяр с такъв чип?
— Поне на мен не ми е известно — отвърна Хароче.
— Бих искал ИмпСи да провери това. Моля ви.
— Да, милорд. — Хароче си записа.
— Невралните имплантанти на скоковите пилоти използват съвсем различна система — обади се Авакли. — Слава Богу. — Той примигна, навярно представяйки си хаоса, който можеше да предизвика такава „пилотска чума“.
— Този прокариот не се предава по обикновен начин — категорично ги увери Уедел. И доста небрежно, помисли си Майлс.
— Мисля, че трябва да допуснем най-лошия сценарий — каза Майлс.
— Наистина — въздъхна Хароче.
— Прилича ми на саботаж — продължи Майлс. — Предварително обмислен и много добре реализиран. — „При това жесток, Господи, невероятно жесток!“ — Вече знаем какво и как. И донякъде, кога. Но кой и защо? — „О, пак тези човешки мотиви. Докоснах слона и той много приличаше на — какви бяха шестте отговора? — на въже, дърво, стена, змия, копие и ветрило…“ — Методът ни е известен. Но мотивът остава неясен. Ти имаш прекалено много врагове, Саймън, но нито един от тях не ти е личен враг. Поне така ми се струва. Нали не си… спал с нечия жена или дъщеря, или нещо от този род, а ние просто да не знаем за това?
Илян мрачно се усмихна.
— Уви, не, Майлс.
— Така… трябва да е някой, който се е целил изобщо в ИмпСи. Политически мотиви? По дяволите, това пак е прекалено общо. Макар че извършителят очевидно е имал достатъчно пари и, хм, търпение. За колко време според вас е създаден този микроскопичен звяр, доктор Уедел?
— Лабораторната работа отнема, ъ-ъ, около два месеца. Освен ако не са платили за експресна услуга. В този случай — най-малко месец.
— Плюс времето за транспортиране… Мисля, че този заговор трябва да е започнал най-малко преди половин година.
Хароче се прокашля.
— Изглежда много вероятно това нещо да идва от не-бараярска лаборатория. Искам да знам от коя точно и кога. С ваше разрешение, милорд ревизор, незабавно ще вдигна под тревога галактическия отдел да задейства агентите си на Джаксън Хол. Без да изключваме другите възможни източници на биопродукт от такъв порядък — например Ескобар. В края на краищата, Джаксън Хол няма пълен монопол върху тъмните сделки.
— Да, ако обичате, генерал Хароче — отвърна Майлс. Това беше именно онази уморителна работа, която ИмпСи можеше да изпълни далеч по-добре от него. Истинският Имперски Ревизор обикновено разполагаше със собствен екип, на който да възлага такива задачи. Щеше да се наложи лично да проверява докладите, за да е сигурен. Ох, в крайна сметка пак щеше да се озове в подземията на ИмпСи. Навярно така му бе писано.