— И освен това ще проуча всички пътувания на Илян през последните, да речем, шестнайсет седмици — прибави Хароче.
— През повечето време бях тук, в щаба — съобщи Илян. — Два пъти съм пътувал извън града… струва ми се… но съм сигурен, че през това време не съм напускал Бараяр.
— Не забравяй официалната вечеря при Грегор — напомни му Майлс. — И още няколко събития, които надзираваше лично.
— Така. — Генералът отново си записа нещо. — Ще имаме нужда от списък на всички галактически посетители, с които шефът Илян би могъл да се срещне лично по служебни въпроси. Списъкът ще е голям, но няма да е безкраен.
— Можете ли да направите още нещо, за да стесните времевите рамки? — обърна се Майлс към Авакли и Уедел.
Уедел разпери ръце. Авакли поклати глава и отговори:
— Със сегашните ни данни — не, милорд.
— А към тези данни може ли да се прибави още нещо? — попита генерал Хароче.
Всички доктори поклатиха отрицателно глави.
— Всичко друго ще е в областта на хипотезите — отвърна адмиралът.
— Какво странно нападение — замислено отбеляза Майлс. — Целта е била дееспособността на Илян, а не животът му.
— Не съм сигурен, че можем напълно да изключим последната възможност, милорд — рече доктор Руибал. — Ако не бяхме извадили чипа, той спокойно можеше да умре от изтощение. Или при нещастен случай — по време на някой от периодите на объркано съзнание.
Хароче пое дъх през зъби. „Наистина“, — помисли си Майлс. Щом някой искаше да убие шефа на ИмпСи, генералът спокойно можеше да е следващият в списъка.
Хароче се изпъна в креслото.
— Господа, всички свършихте изключителна работа. Ще впиша личната си похвала в секретните ви досиета. Веднага щом предадете окончателния си доклад, ще можете да се върнете към обичайните си задължения.
— Утре, най-вероятно — уточни Авакли.
— Може ли да си тръгна още тази вечер? — намеси се Уедел. — Бедната ми лаборатория вече цяла седмица е в ръцете на моите асистенти. Направо потръпвам от мисълта какво ме очаква там.
Авакли погледна към Майлс, прехвърляйки решението на него — „Ти ми го натресе, ти се оправяй с него.“
— Не виждам защо не — отвърна Майлс. — И аз искам копие от доклада.
— Естествено, милорд ревизор — потвърди Авакли.
— И всичко друго, което откриете, генерал Хароче.
— Разбира се. — Генералът понечи да прибави още нещо, но само направи подканващ жест с открита длан към Майлс. — Милорд Ревизор? Вие свикахте това съвещание.
Майлс се усмихна и се изправи.
— Свободни сте, господа. Благодаря на всички ви.
В коридора Илян се забави да поговори с Хароче. Майлс чакаше.
— Е, господине — въздъхна генералът, — трябва да отбележа, че ми завещахте много неприятна задачка.
Илян се ухили.
— Добре дошъл на горещия стол. Казвах на Майлс — вчера, нали? — че първата ми работа като шеф на ИмпСи беше да разследвам убийството на предшественика си. Триумф на традицията!
„Каза ми го днес следобед, Саймън.“
— Вие поне не бяхте убит — отбеляза Хароче.
— А! — Усмивката на Илян помръкна. — Аз… забравих. — Той погледна заместника си и сниши глас дотолкова, така че генералът трябваше да се наведе към него, за да го чуе. — Хвани заради мен тия копелета, Лукас!
— Ще направя всичко възможно, господине. Всички ще направим. — Въпреки цивилното облекло на Илян, Хароче сериозно му отдаде чест, когато двамата с Майлс тръгнаха към изхода.
Тази нощ, или по-точно — тази сутрин, Майлс не успя да заспи лесно, независимо че очакваната безсъница поради предчувствия се замени от… какво? Информационно несмилане, реши той.
Той се обърна в завивките си и се втренчи в тъмнината — далеч не толкова непроницаема, колкото проблема, който току-що се стовари в ръцете му. Когато с радост се беше възползвал от възможността да поиграе на Имперски Ревизор, той предполагаше, че това ще бъде именно маскарад, който ще продължи точно толкова, колкото ще е необходимо, за да измъкне Саймън Илян от грубата хватка на медиците в ИмпСи. Не чак толкова сложна задача, както се оказа. Но сега… сега той се сблъска с проблем, от който истински Ревизор, с целия му щат и подкрепа, би получил прогресиращо безсъние.
Званието му, получено просто по прищявка на Грегор, беше празен звук, и този звук кънтеше като ехо в главата на Майлс. Липсваше му поддръжката на дендарийците. Ако беше помислил дори за миг, че това назначение ще се превърне в истинско, дори само временно, той би започнал да набира щат от съответните експерти, които би измъкнал — осигурявайки им независимост от предишните им работодатели — от всякакви бараярски учреждения. Например, той познаваше в ИмпСи множество отлични специалисти, които доближаваха края на двайсетгодишната си служба и които биха пожелали да се уволнят и да предоставят уменията си на негово разположение. Изучи персонала на другите Ревизори и си събери свой по техен образец. Притисни лорд Ревизора Ворховиц в най-близкия ъгъл и не го пускай, докато не каже всичко каквото знае за това, как се изпълнява тази работа. Пак на училище. „Пак правя всичко не както трябва, по дяволите.“ Познатата неосведоменост. „А ти си мислеше, че си се научил на нещо.“