В този момент в стаята надникна Мартин, чието изражение при вида на графинята се превърна в благоговеен страх.
— Милорд? Ъ-ъ-ъ, колата ви е готова и изобщо…
Графинята махна с ръка към Майлс, освобождавайки го.
— Щом трябва да тръгваш, върви. Аз ще се заема със Саймън.
— Изглежда, че днес работата ми ще е да размърдам предишното му ведомство. — Ох, как не му харесваше вкуса на тази дума, „предишното“. — Хароче адски се тутка с този проблем. Макар да не мога да обвинявам ИмпСи, че отказва да действа преди да получи достатъчно информация.
— А защо не? Преди са го правили, и то доста често.
— Брей. Не ехидствайте, милейди майко. — Майлс се поклони съвсем по ворски.
— Радвам се, че те заварих тук — извика след него тя.
— А къде другаде да бъда?
Лейди Воркосиган се поколеба, после кисело призна:
— Хванах се на бас с Арал, че ще предпочетеш дребния адмирал.
ГЛАВА 22
През останалата част от деня Майлс окупира кабинета на Хароче, проверявайки всичко, което беше свършила ИмпСи от предишната нощ и контролирайки изходящите заповеди. Той поглъщаше страница след страница от подробния списък на местата и движенията на Илян през последните три месеца, докато очите му не започнаха да се кръстосват и той започна да се притеснява, че ще пропусне нещо. Хароче търпеливо понасяше това нервиращо надзъртане иззад рамото му. Щяха да минат седмици преди да получат резултат от галактическите проверки. Генералът съсредоточаваше вниманието си главно върху връзката с Джаксън Хол, накъдето сочеха единствените им веществени доказателства, което напълно съответстваше с теорията на Майлс. Или с неговите предразсъдъци.
Какъвто и дребен пропуск да направеше Хароче, Майлс незабавно му го посочваше и той незабавно го поправяше. До края на деня, изглежда, нямаше какво друго да направят по въпроса с Джаксън Хол, освен да изпратят там лично Майлс; тази идея бе хрумнала на временния шеф на ИмпСи напълно самостоятелно.
— Вие очевидно имате изключително голям опит с джаксънианските Домове — отбеляза Хароче.
— М-м — неутрално проточи Майлс, скривайки факта, че тази идея беше завладяла и неговото въображение. Да се върне на Джаксън Хол в новия си облик на Имперски Ревизор, с всички бараярски имперски бойни кораби зад гърба си — той би се погрижил да реквизира за своята поддръжка всички тези бойни кораби… Очарователна малка фантазия на тема власт. — Не — разсеяно отвърна той. — Не мисля така. — „Отговорът е тук, в ИмпСи. Просто ми се иска да знам как точно да задам въпроса.“
Недоспал и разочарован, Майлс остави за известно време Джаксън Хол на тамошните оперативни работници, а Хароче — на спокойствие, и тръгна да скита из сградата. Мислеше си, че познава щаба наизуст, но сега намери много кътчета, които никога не бе виждал, цели отдели, за чието съществуване не е трябвало да знае преди. Какво пък, сега определено щеше да си организира екскурзия из това място.
Той надникна в няколко случайни офиса, основателно изплашвайки обитателите им, след което реши да систематизира обиколката си. Щеше да инспектира всеки отдел, от най-горния етаж до най-долния, без да изключва дори поддръжката и продоволственото снабдяване.
Той се придвижваше, оставяйки след себе си ужас и разрушение. Началниците на всеки отдел отчаяно търсеха в спомените си причина, поради която да ги посети Имперски Ревизор. „Ха. Всички са виновни, до последния“ — сухо констатира Майлс. Неколцина сметнаха за свое задължение да му обяснят бюджетните си разходи, както му се стори, прекалено подробно. А един направо си призна онова, за което никой не го беше питал, оправдавайки се за неотдавнашната си галактическа ваканция. Майлс беше принуден да признае, че е изключително забавно да гледа как тези иначе мълчаливи хора панически се разбъбрят. Той ги поощряваше с подходящо вмъквани неопределени междуметия като „хм?“ и „м-м“, но това, изглежда, не го приближаваше към формулировката на нужния му въпрос.
Голяма част от отделите работеха денонощно, през всичките 26.7 часа, така че Майлс можеше да продължи инспекцията си през цялата нощ, но късно вечерта най-после реши да се откаже. Сградата на ИмпСи беше голяма. В момента се изискваше не скорост, а прецизност.
Събуждайки се на следващата сутрин, Майлс откри, че замъкът Воркосиган кипи от необичайна активност, реализирана от слугите на графинята. Те отново подреждаха всичко: сваляха калъфите на мебелите, умело се грижеха за гостенина, Илян, и от време на време се изправяха на пътя на Майлс с въпроса „Какво да направим за вас, милорд?“, когато той се опита полуоблечен да се разходи из замъка и да помисли, докато си пиеше сутрешното кафе. Така и трябваше да бъде, но… въпреки това му се наложи да отиде по-рано на работа. Тъй като тази задача му беше наредена отгоре, Майлс изпълнително реши да започне с личен доклад при Грегор в двореца, в най-добрия Ревизорски стил. Освен това императорът можеше да има някаква идея. Самият Майлс в момента се чувстваше доста опустошен в тази насока.