Лайза леко се изчерви. Отиваше й. Тя се прокашля и заговори учтиво:
— Всъщност ние дойдохме по работа, лорд Воркосиган.
— Вече спокойно можете да ме наричате Майлс, когато не сме сред външни хора.
Тя хвърли поглед към Грегор, искайки одобрението му; той кимна.
— Майлс — продължи Лайза, — лейди Алис предложи следващата седмица да организираме прием с танци в резиденцията. Само за близките приятели — мои и на Грегор. За разнообразие, той няма да има никакво отношение към политиката.
„Или на теб ти се иска да е така.“ Но лейди Алис утвърдително кимна. Е, ако не политически, приемът поне щеше да е социално ориентиран. Или може би беше награда за Лайза, която толкова прилежно се трудеше в ролята си на начинаеща вореса?
Лайза довърши:
— Ще дойдете ли, ло… Майлс, ако задълженията ви позволят, разбира се? Като наш общ приятел.
Майлс, седейки, се поклони леко на бъдещата си императрица.
— Ако задълженията ми позволят, за мен ще е чест. — Най-вероятно щеше да разполага с достатъчно свободно време, докато чака докладите от другите планети.
— И можете да доведете някого със себе си, естествено — прибави Лайза. Тя отново се обърна към Грегор и двамата размениха една от онези влудяващо интимни усмивки. — Имате ли постоянна… — тя потърси подходящия бараярски термин — млада дама?
— В момента не.
— Хм. — Лайза го погледна оценяващо. Грегор, който все още я държеше за ръка, стисна дланта й. Ако тя имаше по-малка сестра, Майлс щеше да знае точно как да разтълкува погледа й. Любовта очевидно бе не само заразна, тя беше агресивно заразна.
— Майлс доказа, че има имунитет към нашите ворски дами — вметна леля му Алис, и то далеч не одобрително. Мили Боже, дали не смяташе да се откаже от опитите си да промени ергенското положение на Иван и вместо това да се заеме с него — от разочарование?
Лайза изглеждаше така, сякаш се мъчеше да разбере дали лейди Алис не е искала да намекне, че Майлс предпочита момчета, и едновременно с това не искаше да е толкова невежлива, че да попита за това директно — или поне докато не останеше насаме с наставничката си.
— Не имунитет — припряно я прекъсна Майлс. — Просто още не ми е излязъл късметът. Досегашните ми служебни пътувания не благоприятстваха трайни връзки. — „Поне у дома.“ — Сега, след като вече съм за постоянно във Ворбар Султана, кой знае. Хм… може би ще поканя Делия Куделка.
Лайза доволно се усмихна.
— С удоволствие ще я видя отново.
Алис наля на всички кафе; Лайза внимателно я наблюдаваше. Не си водеше записки, но Майлс можеше да се обзаложи: следващият път Лайза ще си спомни, че пие кафето си чисто. Лейди Алис им позволи да беседват на леки теми не по-дълго, отколкото им бе нужно да изпият кафето си, след което се изправи и повлече със себе си Лайза. В дамската тоалетна, за да направят дисекция на Майлс? „Не бъди нервен, момче.“ Под напътствията на Алис Лайза, изглежда, бързо уреждаше отношенията си с ворското женско общество и за разлика от Хароче, не смяташе да подценява значението му за своето бъдеще.
Грегор пусна Лайза с очевидна неохота.
— Лейди Алис — замислено добави той. — Ако смятате, че Саймън е в състояние, защо не го поканите на обяд, на който ще сме ние с Лайза, вие и лейди Воркосиган? Открих, че ми липсват беседите с него. — Той срещна погледа на Майлс и кисело се усмихна.
— А аз си мислех, че разговорите ви със Саймън са се изразявали главно в доклади — отбеляза Майлс.
— Много е интересно да се разбере, след толкова години, какви всъщност са били тези доклади — отбеляза лейди Алис. — Естествено, Грегор. Мисля, че ще е добре за него. — Тя поведе Лайза към вратата. След малко Майлс ги последва.
Майлс продължи своята инспекция на щаба на ИмпСи от същото място, където спря вчера. Лично той би предпочел да извади необходимите му сведения с точен рапирен удар, а не с подобна груба сила, но когато не знаеш какво, по дяволите, търсиш, се налага да оглеждаш всичко. Отделът по криптография доказа загадъчността на своята дейност: неприкритото желание на криптографите да му сътрудничат коварно се преобрази в толкова технически обяснения, че след третия опит Майлс се отказа. „Ако не можеш да ги поразиш с подвизи — омай ги с глупости“. Майлс се усмихваше, слушайки всичко това и мислено си отбеляза да провери този отдел още веднъж, по-късно. Финансовият отдел беше просто във възторг, че поне някой е проявил интерес към тях и разговорът там заплашваше да се проточи вечно. Майлс си проправи път през счетоводните книги и избяга.