Поддръжката на сградата и техническата служба се оказаха неочаквано интересни. Майлс и преди знаеше, че сградата на щаба е защитена по най-висш порядък, но не знаеше в подробности как се постига това. Сега той разбра къде се намират укрепените стоманени пластини в стените и пода и колко изобретателност е вложена по взривоустойчивостта, филтрацията и циркулацията на въздуха, пречистването на водата. Уважението му към покойния побъркан архитект нарасна в пъти. Сградата беше не просто проектирана от параноик, тя беше проектирана отлично. Всяка стая имаше собствена система за филтрация от клас, какъвто се използваше в биолабораториите, в допълнение към централната, която филтрираше и стерилизираше въздуха, разрушавайки евентуалните отровни газове и микроби, преди да го пусне обратно в системата за циркулация. Остатъчната топлина се използваше за дестилиране на вода — ето защо имаше този блудкав вкус! Майлс беше виждал космически кораби с далеч по-лоши системи за защита. Тук не можеше да върлува грип.
Целият Стопански отдел се състоеше от войници, ветерани с минимум десет години служба. Майлс откри, че им плащат по най-висш клас в сравнение с други хора на аналогични длъжности в Имперските Служби. Моралният дух сред тях беше извънредно висок: веднага щом съобразиха, че посещението на Майлс не означава недоволство от работата им, те станаха не просто готови да помогнат, а искрено дружелюбни. Изглежда никой от проверяващите ги офицери не беше се съгласил да пълзи с тях по шахтите на тръбопроводите. Но, от друга страна, повече проверяващи от висок ранг бяха по-стари, по-дебели и не толкова гъвкави като Майлс. Едновременно с това Майлс разбра коя беше най-досадната работа в щаба на ИмпСи: проверката на системата за видеонаблюдение, която се точеше на километри по тунелите и шахтите на това здание. Той можеше само да се удивлява как не са му възлагали такава работа преди, по време на един от периодите на частична немилост.
До момента, в който той неохотно реши да си тръгне, Стопанският отдел беше много доволен от своя Имперски Ревизор и обратно. Съчетанието от компетентност и приятелски дух за един кратък, сърцераздирателно болезнен момент му напомни за дендарийците, но разумът му сам се постара да избегне подобно сравнение.
Работата избавяше Майлс от безброй болезнени размишления за това, колко странно е всъщност сегашното му положение. Майлс реши, че, общо взето, го предпочита. За ИмпСи той е чужд, цивилен — за пръв път, откакто порасна! — и все пак той разбра за организацията, на която някога служеше предано, повече, отколкото когато и да е преди. Дали това не бе един вид окончателно сбогуване? „Наслаждавай се, докато можеш.“
Подтикван от съвестта си, вечерта Майлс прекъсна работа достатъчно рано, за да се прибере вкъщи за вечеря с майка си и Илян — онази капчица вежливост, която очакваха от него. Той успешно удържаше разговора на темата за развитието на имперската колония на Сергияр, за която, разбира се, графинята можеше да разкаже много интересни неща. След като се появи в щаба рано сутринта, той повися над главата на Хароче, докато онзи не започна прочувствено да изброява предимствата от пътуването до Джаксън Хол. Майлс се ухили и продължи инспекцията си.
Посещението в Аналитичния отдел зае по-голямата част от деня. Освен всичко друго, Майлс се отби да поговори с Галени, а после и с аналитиците, които участваха в решаването на този вътрешен за ИмпСи проблем. Повечето от тях чакаха пристигането на галактическите доклади. Едновременно с това Майлс провери как върви работата по други въпроси. Най-високият приоритет на работата по злонамереното разрушаване на иляновия чип не означаваше, че всички други кризи са отложени. Майлс проведе дълъг и интересен разговор с началника на комарския отдел, генерал Алегре, който по напълно разбираема причина се прехвърли на темата за годежа на Грегор — онази, която Майлс внимателно избягваше да подема пред Галени. Интересно, помисли си Майлс, дали да не си организирам едно пътешествие наблизо — до Комар, — за да разговарям лично с началника на тамошния галактически отдел? Полковник Олшански от сергиярския отдел вежливо се поинтересува за здравето на графинята; Майлс го покани да вечеря с нея — любезно предложение, което полковникът явно сметна за малко заплашително, но прие с готовност.
Онова, което Майлс считаше за най-лакомото късче от своята инспекция, му дойде редът вечерта, и не случайно.
Хранилището за веществени доказателства на ИмпСи се намираше в най-долните мазета, заемайки помещенията на стария затворнически блок — стаите на ужасите, както винаги мислеше за тях Майлс. Този блок е бил най-съвременната тъмница в последните мрачни дни на император Юри Безумния, и там се разнасяше отчетлив мирис на медикаменти — според Майлс той смразяваше кръвта повече, отколкото покритите с влага стени, паяжините, веригите и гнусните насекоми. Император Ецар също бе използвал тези помещения, но далеч по-предвидливо, за политически затворници — започвайки с тъмничарите на самия Юри, изящен щрих на вселенска справедливост в неговото всъщност жестоко царуване. Майлс беше убеден, че едно от най-добрите негласни постижения на регентството на баща му беше превръщането на този зловещ затвор в музей. Наистина си струваше да се поставят восъчни фигури тук: Юри Безумния и неговият отряд главорези.