„Тогава.“
— А аз не обичам да съм мишена. Направо съм алергичен към това.
Хароче изумено поклати глава.
— Обърквате ме, лорд Воркосиган. Струва ми се, започвам да разбирам защо Илян винаги…
— Защо Илян какво? — след дълго мълчание намекна Майлс.
На мрачното лице на Хароче се появи крива усмивка.
— Излизаше след вашите окончателни доклади, ругаейки през зъби. А после настроението му се оправяше и той незабавно ви пращаше на възможно най-опасната операция, която намираше.
Майлс маркира кратък, ироничен източен поклон към Хароче.
— Благодаря ви, генерале.
ГЛАВА 23
Иван откри търсеното два часа преди разсъмване, не съвсем случайно.
То се намираше на петата пътека във второто помещение, което претърсваше, „Оръжия IV“. Беше оставил „Биологически материали“, „Отрови“ и хладилната камера за накрая с надеждата, че може да не се наложи да стигне до тях. На негово място Майлс щеше да започне с най-неприятните помещения. Трябваше да признае, че понякога Иван не беше такъв глупак, за какъвто се представяше.
Братовчед му излезе в предверието. През последните няколко часа Майлс проверяваше инвентарните списъци на комуникационния пулт. Преди това беше наблюдавал как работи системата за безопасност на Хароче: тримата системни специалисти бяха избрани и изпратени да работят на горния етаж.
— Сега съм в „Оръжия“, нали така? — попита Иван, размахвайки разпечатката с инвентарния списък.
Майлс откъсна вниманието си от химическото описание на номер деветстотин и девет в азбучния списък на „Отрови“: змийска отрова, полианска, три грама.
— Щом така казваш.
— Точно така. Тогава какво прави оная кутийка с надпис „комарски вирус“ на пета пътека, девета лавица, отделение двайсет и седмо? Какво е това, по дяволите, и не трябва ли да е в „Биологически материали“? Или някой го е класифицирал неправилно? Няма да отворя проклетата кутия, докато не откриеш какво има вътре. Може от нея да се покрия със зелени гъбички или да се подуя като ония нещастни копелета със сергиярската червеева чума. Или нещо по-лошо.
— Да, червеевата чума беше най-отвратителната болест в съвременната история — съгласи се Майлс. — Но поне нямаше висока смъртност, за разлика от повечето епидемии. Дай да видя. В списъка на „Оръжия“ има ли го това нещо?
— О, да, точно там, къде трябва да е. Според тях.
— Значи трябва да е оръжие. Може би. — Майлс отбеляза мястото, до което бе стигнал в списъка с отрови, записа го и отвори вместо него аналогичен списък за раздела „Оръжия“. „Комарският вирус“ имаше код на секретност, който блокираше достъпа до неговата история и описание за всички освен онези с най-висше ниво на достъп. Такива хора в ИмпСи имаше колкото си поискаш. Майлс се усмихна и анулира забраната с ревизорския си печат.
Още не беше прочел първите три реда, когато започна тихо да се смее. Искаше му се да изругае, но не можеше да се сети за достатъчно силна обида.
— Е, какво? — изсумтя Иван и проточи шия, за да надникне над рамото му.
— Не, Иване, това не е вирус. Доктор Уедел трябва да изнесе лекция на момчетата, които са го класифицирали. Това е биоинженерен апоптотичен прокариот. Миниатюрно бръмбарче, което яде разни неща, а именно — протеини на неврочипове. Онзи същия прокариот, прокариотът на Илян. Той не представлява опасност за теб, освен ако не си си имплантирал неврочип, за който да не знам. Ето откъде идва… или по-скоро, ето откъде се е появил за последен път. — Майлс се настани по-удобно и се зае да чете. Иван, надвесен над облегалката на креслото му, му буташе ръката всеки път, когато Майлс се опитваше да премине на следващата страница преди Иван да беше успял да почете предишната.
Да, това беше точно той. Скрит на най-видно място, погребан в инвентарния списък сред десетки хиляди подобни предмети. Седеше си тихо в двадесет и седмо отделение, на девета лавица, събирайки прах през последните пет години, от деня, в който е бил доставен в хранилището от офицер от комарския отдел. Агентите на имперското контраразузнаване бяха открили прокариота тук, във Ворбар Султана, при масов арест на комарски терористи, свързани с… покойния Сер Гален, убит на Земята в опит да изпълни последния си сложен, много драматичен и безуспешен заговор за унищожаване на бараярската империя и освобождаване на Комар. Заговор, заради който Сер Гален беше създал Марк, клонът-брат на Майлс.
— О, по дяволите — изсумтя Иван. — Да не би проклетият ти клонинг да има нещо общо с това?
— Брат — поправи го Майлс. Същите опасения измъчваха и самия него. — Не виждам по какъв начин. Той е на Колония Бета от около половин година. Бетанската ми баба ми може да го потвърди.