— Щом искаш потвърждение — отбеляза братовчед му, — трябва да си мислиш същото като мен. Дали би могъл пак да се престори на теб?
— Не и без да се подложи на такава диета, от която би получил абсистенция.
Иван изръмжа, съгласявайки се само наполовина:
— Е, със съответните лекарства може да се направи…
— Едва ли. Уверявам те, че последното нещо, което иска Марк, е отново да се преструва, че съм аз. Така или иначе, ще наредя официално да проверят къде е, просто за да не допусна всички да се втурнат в тая посока и да стигнат до задънена улица. Офисът на ИмпСи в нашето посолство на Бета постоянно го държи под око, защото Марк е… този, който е.
Майлс продължи да чете. Връзката с Джаксън Хол също придоби реалност. Прокариотът наистина бе направен по поръчка на комарските терористи в един от малките Домове, по-известен с производството на наркотици по поръчка. И първоначалната му цел отново беше Илян — хаосът в ИмпСи трябваше да съвпадне с убийството на тогавашния премиер-министър граф Арал Воркосиган. При разследването агентите на ИмпСи бяха проследили целия път на прокариота непосредствено от момента на създаването му, а така също бяха открили прехвърлената сума в банковата сметка на биохимическата лаборатория. Новото, току-що започнато разследване рано или късно трябваше да установи същите данни: по-късно, ако се наложеше изцяло да повторят всичките си действия, или по-рано, ако организацията преодолееше колективната си амнезия и потърсеше информацията в собствения си архив. В зависимост от това — от три до осем седмици, пресметна Майлс.
— Това обяснява… поне инсценировката — измърмори той.
Иван повдигна вежди.
— Как?
— Аз се натъкнах на това откритие в обратния ред. Искали са мнимото ми идване тук да бъде открито, да, неизбежно, но не е трябвало да бъде открито първо. Когато стигнеха до тези данни… — Майлс махна с ръка към екрана — те щяха да се заинтересуват от хранилището. Вместо да започнат с регистрите и после да проверят инвентара, следователите щяха да започнат с двайсет и седмо отделение и после да видят кой е идвал тук. И тогава, за свое голямо удоволствие, щяха да попаднат на мен, току-що уволнен офицер, който няма работа тук. Ако всичко беше протекло така, инсценировката щеше да е много по-убедителна.
Той замълча за миг и подреди мислите си. После се обади в отдела за съдебна експертиза на ИмпСи и повика старшия дежурен офицер. След това набра домашния номер на доктор Вон Уедел.
Включи се автоматичен секретар, който му каза да остави съобщение; изглежда, Уедел не искаше някой да нарушава сладкия му сън. Майлс опита отново — със същия резултат, — изчака цели три секунди, за да възвърне самообладанието, след което се обади на имперската гвардия и нареди на дежурния офицер да прати двама от най-едрите униформени сержанти в апартамента на Уедел със заповед на всяка цена да го събудят и незабавно да го доставят в щаба на ИмпСи. На ръце, ако се наложи.
И все пак му се струваше, че мина цяла вечност — навън сигурно вече почти се разсъмваше, — докато най-после събере цялата група и я поведе след себе си в „Оръжия IV“. Уедел не преставаше да мърмори под нос, че са го събудили толкова грубо посред нощ; докато благоразумно не повишаваше глас, Майлс предпочиташе да не му обръща внимание. Двамата с Иван не бяха мигнали цяла нощ, и не можеше да се каже, че Майлс не е уморен.
Криминологът пръв получи думата, за да даде заключения за външния вид на малкия запечатан контейнер с биообразци.
— Местен е няколко пъти — докладва той. — Има няколко отпечатъци от пръсти, няколко петна, не много свежи… — Офицерът надлежно ги записа с лазерен скенер, за да ги сравни с отпечатъците на персонала от склада, а ако се наложеше — и с останалата част от населението на Империята. — Сигналната система, която сработва при изнасянето на предмета от хранилището, изобщо не се е активирала. Няма косми, нито нишки. И едва ли ще открием много прах, като се имат предвид въздушните филтри в помещението. Повече нищо не мога да кажа. Ваш ред е, господа.
Той отстъпи назад. Иван се приближи, свали кутията от лавицата и я постави на добре осветената маса, специално предназначена за оглед на инвентара. Контейнерът бе затворен с елементарна кодова ключалка, преназначена по-скоро да го предпазва от случайно отваряне при падане, отколкото да осигури истинска секретност. Иван погледна инвентарния си списък, набра цифровата последователност и повдигна капака.