Майлс си спомни теорията на Хароче: „не един извършител, а няколко“.
— Това може да е бил дори личният ти лекар. Опитвам се да открия тази малка кафява капсула.
Илян поклати глава.
Майлс се насили да изправи, сбогува се вежливо и, олюлявайки се, отиде да си легне.
Събуди се следобед и загуби цял половин час в безуспешни опити отново да заспи, а през това време мислите му тревожно се въртяха около новите проблеми. Накрая се предаде, стана и се свърза с Хароче. Системните специалисти все още не бяха представили доклада си. Обаждането в лабораторията на ИмпСи обогати Майлс най-вече с мърморенето на откъснатия от работа Уедел, но и с обещанието за повече информация в най-скоро време. Скоро, но не сега.
Нервните му обиколки из стаята на свой ред бяха прекъснати от обаждането на напълно изтощения Иван, който мрачно му докладва, че криминологичният отдел е проучил и върнал биоконтейнера, и го попита можело ли, по дяволите, да предаде това проклето нещо на някой друг и вече да отиде да поспи? Майлс виновно потръпна, доволен, че Иван не може да разбере, че събеседникът му е спал и му нареди да предаде контейнера на съхранение в склада, а той самият да си почине до края на деня.
Тъкмо влизаше в банята, когато комуникационният пулт отново иззвъня. Този път го търсеше доктор Ченко от Имперската военна болница.
— Лорд Воркосиган — бодро му кимна неврологът. — Извинявам се, че толкова се забавих. Тези микроинженерни предизвикателства винаги се оказват по-сложни за изпълнение, отколкото за планиране. Но ние все пак направихме устройство, достатъчно малко за да го имплантираме в черепа ви. Уверени сме, че то ще може да предизвиква пристъпите ви и сме готови да го изпробваме върху вас. Ако работи както е планирано, ще можем да направим последните настройки и да определим ден за операцията.
— О, — каза Майлс, — добра работа. — „В най-неподходящия момент.“
— Кога можете да дойдете? Утре?
Хароче всеки момент можеше да му се обади, за да докладва за резултатите от анализа на системните си специалисти и тогава, подозираше той, нещата щяха да започнат да се развиват с бясна скорост. И… някъде във Ворбар Султана се криеше изключително ловък, обучен в ИмпСи човек, който беше превърнал Майлс в своя мишена. Дали експерименталният имплантант на Ченко имаше протеинови вериги и какво се бе случило с онази изчезнала капсула? Мисълта за това, че почти непознати хора ще имплантират в мозъка му непонятно устройство, го накара да изтръпне.
— Хм… навярно не утре. Пак ще ви се обадя, за да уточним деня, докторе.
На лицето на Ченко се изписа разочаровано изражение.
— Имали ли сте нови пристъпи след онзи, който предизвикахме в лабораторията?
— Още не.
— Хм. Препоръчвам ви да не чакате прекалено много, милорд.
— Разбирам. Ще направя всичко възможно.
— И избягвайте стрес — прибави неврологът, когато Майлс посегна да прекъсне връзката.
— Благодаря ви, докторе — изсумтя той на празния видеоекран.
Докато взимаше душ, внезапно си спомни, че тази вечер е приемът на Лайза. Императорът почти му беше наредил да присъства и изглежда, че задълженията му нямаше да го възпрепятстват. Най-малкото можеше да използва възможността да докладва на Грегор за напредъка. Трябваше само да си намери партньорка за танци.
Майлс грижливо се облече и се обади на Делия Куделка.
— Здрасти — поздрави той нейно сияйно блондинство. По комуникационния пулт поне нямаше да му се схване вратът да гледа нагоре. — Какво ще правиш довечера?
— Малко съм… заета — учтиво отговори Делия. — Защо питаш?
— О! — По дяволите. Сам си беше виновен, че се е сетил в последния момент, ама че самонадеяност…
— Да не би да е нещо, свързано с твоето имперско ревизорство? — притеснено попита тя.
За миг му хрумна мисълта, че това е великолепна възможност да злоупотреби с новите си права. Той със съжаление я избута настрани.
— Не. Само с мен.
— Съжалявам — искрено каза тя.
— Хм… а Мартя там ли е?
— Боя се, че и тя е заета довечера.
— Ами Оливия?
— И тя.
— Ех… Добре, все пак благодаря.
— За нищо. — Делия прекъсна връзката.
ГЛАВА 24
Поради това, че Майлс предостави на Грегор устен доклад, и двамата закъсняха за приема. Императорът зададе десетки въпроси, на повечето от които Майлс все още не можеше да отговори. Те почакаха в сумрачния хол, който водеше към една от по-малките зали на резиденцията за приема; Майлс разстроено хапеше устни. Залата вече беше ярко осветена и пълна с хора. В следващата стая, която се виждаше през полукръглия отвор на широко разтворените врати, настройваше инструментите си малък оркестър.