Полковник лорд Вортала Младши, който тази вечер отговаряше за охраната на резиденцията, лично придружи императора и Майлс в залата. Вортала, който изглеждаше едновременно акуратен и разрошен, отдаде чест и се върна в коридора, като в движение отговаряше по микрофона си на запитването на някой свой подчинен.
— Трудно ми е да свикна, че Илян не е зад гърба ми — въздъхна Грегор, загледан след него. — Макар че и Вортала си върши отлично работата — припряно добави той. И хвърли поглед към Майлс. — Опитай се да не изглеждаш толкова мрачен. Въпреки че не носиш ревизорската си верига, хората ще са любопитни какво сме обсъждали и после ще трябва да загубим цялата вечер в опровергаване на слухове.
Майлс кимна.
— Същото се отнася за теб. — В момента обаче не успя да се сети за никаква шега — нито хубава, нито глупава. — Мисли за Лайза — посъветва го той.
Лицето на Грегор моментално грейна. Майлс сухо се усмихна в отговор и го последва в залата. Там Грегор беше окончателно ощастливен, откривайки доктор Тоскана, както обикновено, под крилото на лейди Алис. Там беше и графиня Воркосиган, която приятелски си бъбреше с тях.
— О, отлично — каза графинята. — Ето ги и тях!
Императорът пое дланта на Лайза, хващайки я собственически под ръка. Тя му се усмихна, а очите й сияеха.
— Алис, след като законният й кавалер вече е тук, защо не ми позволиш за малко да поиграя ролята на Баба? — продължи графинята. — А ти за разнообразие се отпусни и се позабавлявай. — Корделия леко кимна. Като проследи посоката, Майлс забеляза Илян, който се открояваше на фона на тъмния коридор и беше облечен не както обикновено, а в цивилен костюм с необичайно добра кройка. По стар навик Илян успяваше да изглежда така, като че ли не е тук, сякаш светлинните лъчи се разделяха и минаваха покрай него.
— Благодаря ти, Корделия — тихо каза лейди Алис. Грегор поздрави бившия шеф на службата си за сигурност, двамата размениха стандартните реплики „Как се чувствате? — Отлично, сир. — Изглеждате много добре“, и Алис решително отведе Илян преди той да направил опит да се плъзне по несигурната почва на разговорите за работа.
— Изглежда, че се възстановява — одобрително загледан след тях, отбеляза императорът.
— Трябва да благодариш за това на лейди Алис — отвърна му графиня Воркосиган.
— И на вашия син също.
— Да, и аз така разбрах.
Майлс леко се поклони, не съвсем иронично. Той погледна след Илян и леля си, които очевидно се отправяха към масата с храна и напитки.
— Не че познавам добре съдържанието на гардероба на Илян, но… мога да се закълна, че начинът му на обличане е станал някак различен. Както винаги, дяволски консервативно, но…
Графиня Воркосиган се усмихна.
— Лейди Алис най-после го убеди да приеме препоръката й за шивач. Вкусът на Илян по отношение на дрехите, или по-точно — липсата на такъв, от години я кара да си скубе косите.
— Винаги съм смятал, че това е част от имиджа му като шеф на ИмпСи. Да бъде ненатрапчиво невидим.
— Разбира се, и това също.
Грегор и Лайза се заеха да разказват един на друг какво са правили през тези безкрайни четири часа, които бяха изминали от последната им среща, и този разговор изцяло ги погълна. Майлс, който забеляза Иван в отсрещната част на залата, остави двойката под снизходителния поглед на майка си. Братовчед му кавалерстваше на Мартя Куделка. Аха!
Мартя бе по-млада, не толкова висока и по-мургава версия на Делия, макар и не по-малко поразителна. Тази вечер носеше нещо бледозелено — превъзходно пресметнат нюанс, добре съчетаващ се с цвета на парадните имперски униформи.
Когато Майлс се приближи до тях, Мартя сръга партньора си с лакът.
— Иване, идиот такъв, престани да зяпаш сестра ми! Да не си забравил, че покани мен на танци?
— Да, но… първо поканих нея.
— Прицелваше се твърде дълго и затова не уцели. За теб ще е само от полза, ако те настъпя по крака и смачкам лъскавия ти ботуш. — Мартя погледна Майлс и прибави, вече на него: — Ужасно ще се радвам, когато Делия най-после си хване някого и се изнесе. Започнаха да ми омръзват тези получени-по-наследство мъже — както ми омръзваше необходимостта да доизносвам роклите на по-голямата си сестра.
— Ще дойде и вашият ред, милейди. — Майлс се поклони над ръката й и я целуна.
Това привлече вниманието на Иван. Той отново хвана ръката на Мартя и успокоително я потупа.
— Извинявай — каза той. Но погледът му, вече крадешком, се плъзна някъде наляво.