— Ти… ъ-ъ… виждам, че си намерил нова партньорка за танци — прошепна в ухото му Майлс.
Комарецът се усмихна като доволна лисица, чиято уста е пълна с перушина.
— Да.
— Самият аз исках да я поканя на приема. Тя ми каза, че тази вечер била заета.
— Какво нещастие, Майлс.
— Това да не е някакъв вид извратена симетрия?
Галени повдигна черните си вежди.
— Няма да се преструвам, че, видите ли, съм над дребнавото отмъщение, но аз съм честен човек. Първо я попитах дали смята, че имаш сериозни намерения към нея. Тя каза „не“.
— О! — Майлс се престори, че е изцяло зает с парчето плодова торта. — А твоите намерения сериозни ли са?
— Смъртоносно. — Дъв въздъхна и за миг от погледа му изчезна всякакъв намек за усмивка. Майлс едва не отстъпи назад. Галени премигна и продължи с вече по-лекомислен тон: — С нейния произход и връзки тя ще е страхотна спътница в живота на един политик, не мислиш ли? — Пестеливата му усмивка се разшири. — А и интелигентността и красотата й също няма да попречат.
— Но не е богата — отбеляза Майлс.
Комарецът сви рамене.
— Ако си го поставя за цел, и сам мога да направя нещо по въпроса.
Майлс не се съмняваше в това.
— Е, какво пък… — Не вървеше да каже „Този път ти желая успех“. — Искаш ли… хм… да спомена някоя добра дума за теб на баща й, комодора?
— Надявам се, че няма да възприемеш това като обида, Майлс, но онова, което наистина искам, е ти никога повече да не се опитваш да ми правиш услуги.
— А-а. Струва ми се, че мога да те разбера.
— Благодаря. Не искам да повтарям предишните си грешки. Смятам да поискам ръката й още тази вечер, на път за вкъщи. — Галени решително кимна и остави Майлс, без да каже нищо повече.
Дъв и Делия. Делия и Дъв. Общо взето, съзвучна двойка.
Майлс отклони въпросите на двама случайни познати, до които бяха достигнали изкривени слухове за назначаването му за имперски ревизор, и се гмурна обратно в музикалната зала, където говоренето беше доста затруднително. Той стоеше, облегнат на стената, гледайки с невиждащи очи към танцуващите пред него двойки, докато умът му безжалостно се зае с преглед на информацията, получена през изминалата нощ. Десетина минути той пронизваше хората с безцелен навъсен поглед и хората започнаха да го зяпат в отговор. Тогава той се отлепи от стената и се отправи към Лайза — да си изпроси един танц, докато все още не е късно. Грегор със сигурност щеше да запази последните няколко за себе си.
Майлс беше погълнат от две задачи: да не обърка ритъма на доста бързите стъпки на огледалния танц, и да не зяпа твърде откровено изразителните закръглености по годеницата на своя император, когато с крайчеца на окото си зърна Галени през сводестия портал на другата зала. С него разговаряха полковник от ИмпСи и двама войници в обикновени униформи. Комарецът и полковникът очевидно спореха за нещо с яростен полушепот. Делия стоеше малко встрани от тях: сините й очи бяха разширени, а ръката й беше притисната към устните. Гърбът на Галени се беше вкаменил, а на лицето му беше застинало онова напрегнато изражение, което говореше за добре подтиснат, но опасен гняв. Що за криза е възникнала в ИмпСи, толкова неприятна, че да изпратят патрул да измъкне от вечеринката най-добрия им аналитик по въпросите на Комар? Разтревожен, Майлс се плъзгаше, приклякаше и завърташе така, че Лайза да остане с гръб към портала.
Полковникът, жестикулирайки настойчиво, сложи ръка на ръкава на Галени. Дъв отблъсна ръката му. Един от стражите посегна към зашеметителя си и го извади от кобура.
Задъханата Лайза замря едновременно с Майлс, но после съобрази, че това не е стъпка от танца.
— Майлс, нещо не е наред ли?
— Извинете ме, милейди. Трябва да се погрижа за нещо. Моля ви, върнете се при Грегор. — Той припряно се поклони и се плъзна покрай нея, отправяйки се към сводестия портал малко по-бързо, отколкото трябваше; Лайза неволно го изпрати с поглед.
— Какъв е проблемът, господа? — тихо попита Майлс, когато се приближи до стоящата в напрежение малка група. Ако не можеше да промени тона на този разговор, поне можеше да го понижи. Вече ги гледаха половината от присъстващите в залата.
Полковникът неуверено му кимна — Майлс не носеше ревизорската си верига, ала офицерът трябваше да знае кой е.
— Милорд, генерал Хароче издаде заповед за арест на този човек.
Майлс скри потреса си и дори не повиши глас:
— Защо?
— Обвинението не е посочено. От мен се иска незабавно да го изведа от императорската резиденция.
— По дяволите, какво е това, Воркосиган? — изсъска Галени. — Имаш ли пръст в тая история?