— Не. Не знам. Не съм заповядвал такова нещо… — Дали бе свързано с неговото разследване? И ако да, то как Хароче беше посмял да действа по този начин, като удари тихомълком?
Иван и Мартя също се приближиха, видът им беше обезпокоен. Полковникът ставаше все по-нервен, очевидно усещайки, че арестът, който му беше наредено да извърши тихо, се изплъзва от контрол.
— Да имаш неплатени пътни глоби, за които да не зная, Дъв? — продължи Майлс, опитвайки се да отклони разговора в по-лекомислен тон. Вече и двамата стражи бяха с ръце на зашеметителите си.
— Не, по дяволите!
— Къде е в момента генерал Хароче? — попита Майлс полковника. — В щаба ли?
— Не, милорд. Пътува насам. Скоро ще е тук.
За да докладва на Грегор? „Най-добре ще е Хароче да разполага с нужното обяснение.“ Майлс пое дъх през зъби.
— Виж какво, Дъв… Мисля, че е най-добре спокойно да отидеш с тях. Веднага ще се заема със случая.
Полковникът му отправи признателен поглед, Галени — поглед, пълен с трудно подтискано подозрение и жестоко разочарование. Това беше прекалено — да иска от него мълчаливо да преглътне публичното унижение, но можеше да стане и по-лошо. За момент Майлс си представи как го зашеметяват направо на императорския прием или жестоко го пребиват поради оказване на съпротива при арест. Това вече щеше да привлече вниманието на всички присъстващи в залата.
Комарецът погледна към Делия — в тъмните му очи проблесна страдание, — после се обърна към Иван.
— Иване, ще се погрижиш ли Делия благополучно да се прибере у тях?
— Разбира се, Дъв.
Делия прехапа устни. Още десет секунди, и вече тя щеше да се намеси — при това доста експлозивно, от собствен опит знаеше Майлс.
Той припряно кимна и полковникът със стражите изведоха Галени навън, мъдро оставяйки го да ходи сам, без да се докосват до него. Майлс отпрати с жест Иван и ги последва в коридора. Както се опасяваше, в момента, в който завиха зад ъгъла, двамата стражи блъснаха Дъв към най-близката стена, за да го претърсят и да му сложат белезници.
Майлс повиши глас само част от секундата преди Галени да се е обърнал и замахнал към тях.
— Това е излишно, господа!
Те замряха. Дъв с видимо усилие отпусна свитите си в юмруци ръце — но не и стиснатите си зъби — и отблъсна от себе си стражите, като едва не се опита да ги хвърли към отсрещната стена.
— Ако му позволите, той доброволно ще дойде с вас, като колега офицер. — Строгият поглед на Майлс мълчаливо прибави: „Нали, Дъв?“. Галени поправи куртката си и сухо кимна. — Полковник, в какво всъщност е обвинен капитан Галени?
Офицерът се прокашля. Не смееше да откаже да отговори на имперски ревизор, каквато и заповед за дискретност да му беше дал Хароче.
— Държавна измяна, милорд.
— Какво?! — изрева Дъв, а Майлс изсумтя едновременно с него:
— Глупости! — Само това, че успя предупредително да хване комареца за ръкава, не позволи отрицанието да се излее в по-страстна форма на действие. Майлс три пъти въздъхна дълбоко, за да се овладее и да даде добър пример на Дъв, след което каза: — Дъв, ще дойда да те видя веднага след като разговарям с Хароче, става ли?
Ноздрите на Галени се разшириха, но той отговори:
— Добре. — За щастие, той стисна зъби, пресичайки всякакви по-нататъшни коментари. Дори успя с приемливо достойнство да закрачи по коридора, когато го поведоха към изхода.
Кипейки вътрешно, Майлс се втурна обратно към залата. В предверието го пресрещна цял отряд в състав: Грегор, Лайза, Делия и собствената му майка.
— Какво става, Майлс? — попита императорът.
— Защо тези мъже отведоха Дъв? — прибави Лайза; широко отворените й очи бяха разтревожени.
— Майлс, направи нещо! — нареди Делия.
Графиня Воркосиган просто го гледаше, притиснала едната си ръка към гърдите, а другата — към устата.
— Не знам. А би трябвало да зная, по дяволите! — несвързано изтърси Майлс. — Галени току-що беше арестуван от ИмпСи по… — той крадешком хвърли поглед към Лайза — …по някакво мъгляво обвинение. Очевидно по заповед на самия Лукас Хароче.
— Допускам, че са имали основание… — започна Грегор.
— А аз допускам, че е сгрешил! — разпалено го прекъсна Делия. — Корделия, помогни ми!
Погледът на графиня Воркосиган се плъзна някъде над рамото на Майлс.
— Ако искате да получите неизопачена информация, обърнете се към източника й. Той току-що се появи.
Майлс се обърна на място и видя как иззад ъгъла излиза Хароче, воден от един от императорските оръженосци. Погледът му беше също толкова тежък, колкото и стъпките. Той се приближи с широки крачки до групата и тържествено се поклони на Грегор.