— Галени или някой друг — поправи го Майлс.
Хароче сви рамене.
— Всъщност името на Галени изскочи от другаде. Другия обект, който наредих да проверят, беше, разбира се, дневникът за посещения от портала на ИмпСи. Което се оказа малко по-плодотворно. Този дневник е бил подправен не на място, а отдалечено — чрез каналите за предаване на данни, свързващи го с другите системи в щаба. Хората ми е трябвало да слязат под програмното ниво, за да открият тази намеса; искам да обърна вниманието ви, сир, върху тяхната всеотдайност и търпение, както и на квалификацията им. — Генералът бързо превключваше на ком-пулта схеми на логическите връзки, екран след екран. — Важните места са обозначени с червено — можете да ги видите сами. Проследили са промяната до нивото на началник-отдел — виждате ли, над това ниво има блокировка в системата. Която може да се свали само от началниците на отдели: аз, — или по-точно моят заместник в отдела за вътрешни работи, — Алегре, Олшански и началникът на галактическия отдел, когато си е тук. По-нататък следата минава през пулта на Алегре, и стига до равнището на неговите аналитици. До пулта на капитан Галени. — Хароче въздъхна. — Аналитиците от всичките ни отдели имат невероятно голяма свобода на достъп до данните. Честно казано, не мога да кажа „твърде голяма“: това им е работата — да преглеждат всичко, тъй като жизненоважните решения, вземани на високо ниво, се базират на техните доклади, мнения и препоръки. Самият аз съм изпълнявал няколко години тази работа, във вътрешния отдел. Но Галени очевидно е използвал кодовете си, за да проникне в пулта на началника си и оттам да се прехвърли в системата.
— Или го е направил някой, който е използвал пулта на Галени — отново го поправи Майлс. Повдигаше му се. Подчертаните участъци на видеодисплея приличаха на кървави петна. — Това наистина ли е улика? — „Щом като е имало един капан, защо да няма два?“ Или… толкова, колкото е необходимо, докато не стигнеха до заподозрян, когото Майлс нито познаваше, нито харесваше?
Хароче го погледна мрачно.
— Възможно е да не открием нищо повече. Бих дал ръката си, за да можем да разпитаме Галени под фаст-пента, но когато са го повишили на сегашния му пост, той е бил имунизиран. Така че трябва да съставяме обвинението по добрия стар начин. Всички веществени доказателства за престъплението отдавна са унищожени. В края на краищата ще се върнем към теорията за мотивацията, милорд Ревизор. Кой от аналитиците в комарския отдел е имал едновременно достъп до информацията за прокариота, и мотив да извърши такова нещо? Той е имал достъп, срещнал се е с баща си Сер Гален на Земята точно преди да бъде осуетен първоначалният комарски заговор.
— Знам — лаконично отвърна Майлс. — Бях там. — „О, Господи, Дъв…“
— Колебая се какво значение да отдам на факта, че брат ви е застрелял бащата на Галени…
— Ако това беше проблем, той би възникнал доста по-рано.
— Възможно е. Но в душата му може да е останала някаква утайка. И, като последната капка, това, че неотдавна спомогнахте за провала на брачните му планове.
— Той го преживя.
— Какви брачни планове? — попита Грегор.
Майлс изскърца със зъби. „Хароче, ти си идиот!“
— Преди време Дъв беше много заинтересован от Лайза. Ето защо я доведе на приема ти, където се запозна с нея. Оттогава той, хм, насочи интереса си към друга дама.
— А-а — с поразен вид каза Грегор. — Наистина не знаех… че между Лайза и Галени е имало нещо сериозно.
— Само в едната посока.
Хароче поклати глава.
— Съжалявам, Майлс. Но този човек ви е нарекъл, цитирам, „мазен проклет малък сводник“. — Изражението на генерала стана разсеяно и за миг лицето му толкова заприлича на иляновото, когато цитираше дословно от чипа си, че дъхът на Майлс секна. — И по-нататък е продължил речта си, и то доста разпалено: „Вор наистина означава «крадец». И вие, проклети бараярски крадци, винаги си помагате, нали? Ти, твоят скъпоценен скапан император и цялата ви отвратителна банда!“ И вие сериозно очаквате да заключа, че просто малко се е подразнил, така ли?
Веждите на Грегор се плъзнаха нагоре.
— Той ми го каза в лицето — изръмжа Майлс. Съдейки по вида на Грегор, императорът не разбираше защо тази забележка представлява защита на обвиняемия. — А не зад гърба ми — опита се да обясни той. — Никога зад гърба ми, не и Галени. Това… не е в неговия стил. — После се обърна към Хароче: — Откъде взехте това, по дяволите? Да не би ИмпСи да подслушва личните комуникационни пултове на всичките си аналитици? Или някой е заподозрял Галени още преди случая с Илян?