Майлс се сви, притискайки чело към студения ръб на пулта. Отдавна знаеше, че този момент все някога ще настъпи; той неизбежно следваше от неговия избор — да живее. Грегор му даваше възможност да поднесе официалните си извинения. Рано или късно трябваше да премахнат надвисналата неловкост. Макар и само като бъдещ граф на своята област, Майлс възнамеряваше още дълго да остане да живее във Ворбар Султана. Жалко, че не можеше да поднесе извиненията си в стария, архаичен смисъл на този израз — като си разпори корема. „Задочно“. Така щеше да е по-просто и далеч по-безболезнено.
„Защо тогава не ме оставиха мъртъв, когато умрях за първи път?“
Той въздъхна, изправи се и набра на пулта номера на лейди Алис.
ГЛАВА 9
Бронираната лимузина на граф Воркосиган с тихо „пф-ф“ се отпусна на настилката пред източния вход на императорската резиденция. Мартин нервно погледна през рамо към портала и към тълпата жестикулиращи стражи, скупчени около него.
— Сигурен ли сте, че всичко ще е наред, милорд?
— Не се притеснявай — отвърна Майлс, седнал до него в шофьорската кабина. — Обзалагам се, че това парче кована решетка ще бъде изправено и боядисано още преди да дойде време да си тръгвам.
Мартин се опита да вдигне купола на кабината, или поне храбро започна да търси отговарящия за това бутон сред множеството подобни, проблясващи на пулта пред него. Майлс му го посочи.
— Благодаря — измърмори Мартин.
Куполът се вдигна; Майлс излезе от колата си жив.
— Мартин… знаеш ли какво? Докато съм зает тук, защо не вземеш тази бракма и не обиколиш града — да се поупражняваш? — Той прибра в джоба си комуникатора на колата. — Ще те повикам, когато ми потрябваш. Ако… — Майлс успя да не произнесе „…се блъснеш в нещо“ — …имаш някакъв проблем, обади ми се… впрочем, не. — Силно подозираше, че съвсем скоро ще се моли нещо да прекъсне предстоящия му разговор с Грегор, но ако предварително организираше това, щеше да е нечестно. — Обади се на този номер. — Майлс се наведе и набра цифрите на универсалния пулт на колата. — Така ще се свържеш с един много компетентен господин на име Ципис, симпатичен човек, той ще ти каже какво да правиш.
— Да, милорд.
— Внимавай с инерцията. Мощността на този звяр е подвеждаща. Горивните клетки добавят към теглото й не по-малко отколкото бронята. Маневреността й може да те излъже. Иди някъде, където има много свободно пространство, и се упражнявай, за да не те изненада пак.
— Ъ-ъ… благодаря, милорд. — Покривът отново се спусна. През поляризираното до полупрозрачност стъкло Майлс видя как Мартин съсредоточено прехапва устни, когато колата отново се издигна над паважа и продължи напред. Лявото задно крило на сребристата лимузина не бе повредено, забеляза той, и това не беше учудващо. Ох, поредният стажант. Ако се беше сетил по-рано, можеше да прати момчето да се упражнява цялата предишна седмица и щеше да избегне тази малка неприятност с вратата на Грегор. Но Мартин ще се справи, само да натрупаше малко опит, при това, желателно — без нервиращото присъствие на неговия хазяин, дребосъка-лорд.
На входа Майлс бе посрещнат от облечен в ливрея дворцов прислужник, който го поведе към северното крило; значи, те се отправят към личния кабинет на Грегор. Северното крило бе единствената част от разпрострелия се във всички посоки Императорски дворец, която беше на по-малко от двеста години. Старото беше изгоряло до основи по време на войната на Вордарианското претендентство — в същата година, в която се беше родил осакатеният от солтоксина Майлс — а по-късно застроена наново. Императорският кабинет на първия етаж бе част от малката наистина лична, частна територия на Грегор. Беше скромно обзаведен, малкото произведения на изкуството бяха на перспективни млади художници, които все още бяха живи. Нямаше нито една антика.
Когато Майлс влезе, Грегор стоеше до висок, полузакрит от тежките завеси прозорец и гледаше към градината. А дотогава какво — крачил е из стаята ли? Днес носеше униформата на Дома Ворбара, подчертаваща титлата му; Майлс, който вече имаше алергия към всякакви униформи, се беше облякъл в малко демодирани ежедневни дрехи, които беше открил в дъното на гардероба си. Не най-подходящите за двореца дрехи.