— О, не, след като лейди Алис е тук, за да ми напомня за това — парира Грегор, хвърляйки към Алис поглед, който я накара да се усмихне кисело. Но Грегор послушно стана и се наведе над ръката на Лайза… дали щеше… Да. Той смяташе да целуне ръката й. Всъщност Грегор я обърна с дланта нагоре и леко я докосна с устни. Майлс скръсти ръце, покри устата си с длан и си прехапа езика. Когато Грегор се изправи, Лайза сви пръсти, криейки мястото на целувката — сякаш е уловила пеперуда — и се усмихна. Не, направо се ухили. Грегор се ухили в отговор с такъв вид, сякаш е леко пиян. Алис се прокашля. Майлс прехапа езика си още по-силно. Грегор и Лайза размениха продължителен и забележително идиотски поглед. Накрая Алис прекъсна тази мизансцена, взе Лайза под ръка и я отведе, като радостно й говореше нещо за разходка из долните салони на резиденцията, където по пътя можеха да се разгледат мозаечните панели.
Грегор отново се просна на стола си, седнал настрани, преметна крак през страничната облегалка и го залюля.
— Е, какво мислиш за нея?
— За доктор Тоскана ли?
— Едва ли бих ти искал мнението за леля Алис.
Майлс погледна Грегор, който се усмихваше с цялата уста. Не… този човек не искаше критичен анализ.
— Красива е.
— Нали?
— Много интелигентна.
— Блестяща. Жалко, че не присъстваше на срещата с Ракоци и хората му. Нейното изложение беше образец за яснота.
Несъмнено, след като всички експерти на синдиката го бяха подготвяли цяла нощ… и все пак на Майлс също му се беше случвало да ръководи инструктаж и знаеше какви усилия изисква това. Ала Грегор не го питаше за неговото мнение, просто искаше потвърждение на своето. „Никога не съм бил подмазвач…“
— Много патриотична, — продължаваше да бърбори Грегор, — и именно в този стил — устременост към бъдещето, готовност за сътрудничество, — който баща ти винаги е искал да види у комарците.
— Да, сир.
— С красиви очи.
— Да, сир — въздъхна Майлс. — Много, хм, синьо-зелени. — „Защо прави така с мен?“ Защото граф и графиня Воркосиган не бяха тук, навярно. Той използваше Майлс като замяна на родителите му, които в крайна сметка освен това бяха и приемни родители на сирачето Грегор.
— Остроумна…
— Да, сир.
— Майлс?
— Да, сир?
— Престани.
— Хм. — Майлс отново опита номера с прехапването на език.
Ботушът на Грегор спря да се люлее; лицето му стана сериозно, през него премина сянка.
— Ужасно ме е страх — тихо каза той.
— Да не те отблъсне ли? Не съм такъв специалист по жените, за какъвто се представя Иван, но… според мен всички предварителни признаци говорят „Давай, напред!“.
— Не… от това… което може да се случи по-късно. Моята работа може да доведе до смъртта ми. За мен и за тези, които са най-близко до мен.
Сянката на принцеса Карийн, а не променливият ветрец, вледени въздуха. Може би за душевното здраве на Грегор беше по-добре, че северното крило, където беше убита майка му, беше изгоряло напълно и беше построено наново, вече свободно от призраци.
— Всеки ден умират обикновени хора. Поради различни причини: от чиста случайност до неумолимото време. Смъртта не е императорски монопол.
Грегор го погледна.
— Наистина не е — тихо повтори той и решително кимна, сякаш Майлс току-що бе казал нещо полезно за него. „Но какво?“
Майлс се опита да промени темата.
— За какво ще е срещата ти с Вортала и Ван?
— А, както обикновено. Тяхната Комисия за разпределяне на Императорските земи иска привилегии за приятели. А аз искам техните приятели да представят доказателства за компетентни планове за използване.
— Аха. — Всичко това засягаше южния континент и не представляваше пряк интерес за областта на Воркосиган. Майлс се зачуди дали не трябва да съобщи на заместника на баща си, че тази седмица ще е идеална за измъкване на привилегии за областта от Грегор. В сегашното си състояние на замечтана видиотеност, обгърнат от сексуална мъгла, поразеният от любов император можеше да се съгласи на всичко. Не… за Империята бе по-добре да запази това временно безумие като Държавна Тайна. Бракът бързо щеше да излекува Грегор.
Комарска императрица. Господи! Какъв кошмар за ИмпСи. Илян наистина щеше да получи онзи удар, с който заплашваше от години.
— Предупреди ли Илян?
— Мисля да пратя лейди Алис да му съобщи, ако нещата се развият добре. Съвсем скоро. Тя изглежда вече е започнала да работи по въпроса.
— Тя е най-добрият съюзник и посредник, на когото можеш да разчиташ. Дръж се както трябва и тя ще е на твоя страна. Но обмислил ли си всичките политически последствия от този… брак? — Майлс изведнъж разбра, че тази дума се каза за пръв път на глас.