Но в този момент лицето на непознатия внезапно грейна.
— Лорд Воркосиган! — извика той. Слизайки от верандата през две стъпала едновременно, той се хвърли към Майлс, разперил ръце в радостно приветствие и широко усмихнат. — Много се радвам да ви видя отново! — Изведнъж усмивката му се стопи. — Надявам се, че нищо лошо не се е случило?
Е, добре; значи все някой го помнеше от онова разследване тук преди десет години.
— Не, просто се отбих да ви видя — отвърна Майлс, когато мъжът се приближи и стисна ръката му — и двете му ръце — с ентусиазиран възторг. — Нищо официално.
Чернобрадият отстъпи крачка назад, вгледа се в лицето му и усмивката му се смени с хитра насмешка.
— Познахте ли ме?
— Хм…
— Аз съм Зед Карал.
— Зед? — Зед Карал, средният син на говорителя Карал, беше на дванадесет години при последната им среща… Майлс бързо пресметна наум. Сега трябваше да е на двадесет и две, там някъде. Да. — Предния път, когато те видях, беше по-нисък от мен.
— Ами, мама беше добра готвачка.
— Наистина. Спомням си. — След кратко колебание Майлс попита: — Защо „беше“? Родителите ти… хм…
— А, живи и здрави са. Просто не са тук. Големият ми брат се ожени за едно момиче от низините, от Селиград и се премести да живее и работи там. Мама и татко отиват да прекарат зимата при тях, в града, щото тук горе зимите стават доста тежки за тях. Мама им помага с децата.
— Значи… Карал вече не е говорител на Силви Вейл?
— Не, имаме нов говорител, от около две години вече. Един младок, отчаян, кипящ от прогресивни идеи, с които се е натъпкал, докато е живял в Хасадар — е, точно като вас самия. Мисля, че го помните отлично. Казва се Лем Ксурик. — Усмивката на Зед стана още по-широка.
— О! — рече Майлс. За първи път този ден устните му трепнаха в усмивка. — Наистина. Аз… ще ми е приятно да го видя.
— Веднага ще ви заведа при него, ако ме качите. Сигурно днес работи в клиниката. Вие не я знаете, тя е нова, сега я строят. Само един момент. — Зед се втурна в къщата и за миг заприлича на някогашното бързоного дванадесетгодишно момче. На Майлс му се прииска да си удари главата в покрива на скутера, за да сложи в ред хаотично препускащите си мисли.
Зед се върна, скочи на задната седалка на скутера и започна да упътва Мартин, непрекъснато вмъквайки коментари, веднага след като машината се вдигна във въздуха и прехвърли гребена на съседния хълм. Кацнаха след около два километра пред растящия корпус на шестстайно жилище — най-голямата сграда в Силви Вейл, която Майлс беше виждал. Към нея вече бяха прекарани електропровод, захранващ стойка със сменяеми акумулатори. Шестимата души, които работеха навън, спряха и погледаха приземяването им.
Зед слезе от скутера и размаха ръце.
— Лем, хей, Лем! Никога няма да познаеш кой е дошъл! — Майлс го последва към строежа; Мартин остана в скутера, зашеметено наблюдавайки ставащото.
— Милорд! — Лем Ксурик също веднага го позна, но миналия път Майлс се беше появил тук по, хм… особен повод. Сигурно и Майлс, на свой ред, би отличил Лем в тълпата, ако имаше време за размисъл. Лем все още беше жилестият планинец приблизително на негова възраст, когото помнеше. Макар че сега очевидно изглеждаше по-щастлив от онзи ден преди десет години, когато несправедливо го бяха обвинили в убийство. И определено изглеждаше по-самоуверен от последната им среща в Хасадар преди шест години. Лем също се хвърли към Майлс с радостно приветствие и стисна двете му ръце.
— Говорителю Ксурик. Моите поздравления — отвърна му Майлс. — Виждам, че не си стоял със скръстени ръце.
— О, още нищо не знаете, милорд! Елате да видите. Скоро ще имаме собствена клиника — тя ще обслужва целия район. Бързаме с всички сили да покрием покрива преди да паднат първите снегове. Трябва да е напълно готова за Зимния празник. Тогава ще имаме собствен доктор, истински доктор, не оня фелдшер, дето обикаля района веднъж седмично. Този лекар е един от студентите, на които госпожа майка ви даде стипендия за следване в новото училище в Хасадар. Ще служи тук четири години в замяна на следването си. Ще получи дипломата си на Зимния празник. Строим му и къща, малко по-нагоре оттук, с адски красив изглед…