— Не исках да ви нарушавам реда — смутено запротестира Майлс. Сега вече беше в капан. Дори за всичките съкровища на трите планети в Империята не би предал тези усмивки и това гостоприемство.
Без предупреждение те се стовариха заедно със скутера при сестрата на Лем, която без паника посрещна предизвикателството. Приготвеният от нея обяд, слава Богу, се оказа лек. Майлс послушно се запозна с децата, племенниците и племенничките на Ксурикови, изразявайки възхищението си от всички. После той беше отвлечен от тях и доведен в гората, където трябваше да инспектира любимото им място за къпане. С напълно сериозен вид той премина заедно с тях през брода от гладки камъни, предварително сваляйки обувките, от което краката му изтръпнаха от студ и с най-авторитетния си ворски тон провъзгласи, че това е отлично място за къпане, а може би и най-красивото в цялата Област. За децата Майлс явно беше завладяваща аномалия — възрастен човек с почти техния ръст.
Така едно след друго… и когато се върнаха обратно при училището, слънцето вече клонеше към залез. Широкият двор се напълни с тълпи от хора, носещи чинии, кошници, цветя, музикални инструменти, делви и гарафи, столове и маси, основа и площадка за сцена, дърва и покривки за маси… На Майлс му стигаше само един поглед, за да пропадне сърцето му някъде в низините. Независимо от всичките си днешни усилия да избегне подобни неща, той все пак попадна на импровизирано празненство.
Фразите от рода „Ние трябва да отлетим по светло, Мартин не е свикнал да лети в планините“ замряха на устата му. Ще са късметлии, ако успееха да се измъкнат оттук преди утре сутринта. Или — той забеляза делвите с кленова медовина от Дендарийските планини, най-убийствената алкохолна напитка, изобретявана някога от човека — утре на обяд.
Потрябваха вечеря, залез, огън и достатъчно количество разумно малки глътки медовина, за да може Майлс да започне истински да се отпуска и да получава удоволствие от ставащото. После засвири музика и удоволствието се постигаше съвсем леко. Мартин, който отначало беше склонен да смръщва нос пред грубоватия селски дух на празненството, намери своето призвание в обучението по градски танци на жадуващите за тези знания негови връстници. Майлс се въздържа да товари младежа с разни благоразумни предупреждения от вида „Кленовата медовина може да влиза леко и да е сладка на вкус, но се отразява убийствено на мозъка.“ Някои неща на определена възраст можеха да се научат само от собствен опит. Майлс танцува традиционни танци с Хара и с други жени, на които скоро им изгуби бройката. Няколко от по-възрастните хора, които бяха присъствали на съдебното разследване преди десет години, с уважение му кимнаха, без да обръщат внимание на несериозното поведение на Майлс. В края на краищата този празник не беше устроен в негова чест, макар че беше обсипван с градушка от поздравления за рождения ден и шегички. Това беше празник в чест на Силви Вейл. А ако Майлс е послужил като предлог за него — е, какво пък, за пръв път през последните няколко седмици той можеше да е полезен за някого.
Но когато празненството започна да затихва заедно с пламъците в огъня, усещането за несвършената работа стана още по-силно. Той беше дошъл тук за да… какво? Може би, за да се опита да превърне вяло прогресиращата му депресия в главоболие — като да спукаш цирей; действие болезнено, но носещо облекчение. Отвратителна метафора, но вече му се гадеше от него самия. Искаше му се да вземе делва с медовина и да си завърши разговора с Райна. Май че това беше тъпа идея. Всичко можеше да приключи с това, че щеше пиянски да ридае край язовира и да се удави заедно с мъката си. Това щеше да е лоша отплата на Силви Вейл за техния славен празник, а и щеше да наруши дадената на Иван дума. Какво търсеше, изцеление или смърт? „И едното, и другото.“ Точно това неопределено състояние беше непоносимо.
В крайна сметка, вече след полунощ той по някакъв начин се оказа на брега. Но не сам. Лем и Хара дойдоха с него и седнаха заедно на едно повалено дърво. И двете луни стояха високо в небето, превръщайки вълничките на повърхността във фина блестяща плетеница, а надигащата се в клисурите мъгла — в сребрист прах. Лем се беше запасил с делва кленова медовина и я разпредели по братски, без повече с нищо да нарушава умиротворяващата тишина.
Седейки в тъмнината, Майлс осъзна, че не с мъртвите трябваше да говори. А с живите. Беше безполезно да се изповядва пред мъртвите, те не можеха да му дадат опрощение на греховете. „Но аз ще повярвам на твоя Глас, Хара, както някога ти повярва в моя.“