Теснолъчевият видеозапис на Марк, пратен от колонията Бета, беше много… Марковски. Неговата ирония представляваше несръчна, грубовата имитация на Ивановата, но по-нервна и смутена. По известна високопарност в думите, които трябваше да прозвучат лекомислено, Майлс направи извода, че това не е първия вариант на посланието. Когато се замисли, Майлс осъзна, че на брат му навярно за пръв път му се налага да съчинява поздравление за рожден ден. „Продължавай да се опитваш, Марк, и ще се научиш на това, което значи да си човек.“
Но основателното му самодоволство бързо се стопи, когато се сети, че сега трябва да прати отговор. Марк очевидно още не бе научил новината за измененията в статуса му. Как да му го съобщи, по дяволите, така че брат му да не си направи извод, че го обвиняват за станалото? Майлс временно остави този проблем настрана.
Писмото от родителите си той остави за накрая. То дойде излъчено, а не по пощата. Значи, то бе заминало от Сергияр заедно с правителствените данни по теснолъчевата емисия и беше доставено от експресен куриер през точката за топлинен скок, с общо време на пътуване малко повече от денонощие. А доставяните от корабите дискове с писма, както и хората, пътуваха между двете планети почти две седмици. Следователно, в него трябваше да са последните новини и реакцията на родителите му на онези последни новини, които те току-що са получили. Майлс пое дълбоко въздух и пусна записа.
Родителите му седяха далеч от записващото устройство, за да попаднат и двамата в кадър, затова над видеоплочата пред Майлс се появиха две малки усмихващи се фигурки. Граф Арал Воркосиган, набит белокос мъж на около седемдесет години, беше облечен в кафяво-сребристата униформа на Дома Воркосиган. Изглежда, съобщението бе записвано през работното му време. Графинята носеше ежедневен костюм на вор-лейди: зелени сако и пола с точно онази кройка, която винаги беше носила. Нейните тъмночервени коси — точно като гривата на Глупака, само че с повече сиви нишки — беше прихваната над високото й чело и закрепена отзад с елегантен гребен. На ръст беше колкото съпруга си, а сивите й очи лукаво проблясваха.
„Те не знаят. Никой не им е казал.“ Никой от родителите му още не си беше отворил устата, но Майлс вече знаеше това със сигурност — и почувства внезапна слабост.
— Здравей, скъпи — започна майка му. — Поздравяваме те с това, че се добра до трийсетгодишнината си жив.
— Да — прибави графът. — Наистина сме се чудили, и то много пъти, дали ще успееш да направиш това. Но ето, всички доживяхме до този ден. Е, животът ни ощети за някои неща, но след сериозно обмисляне на всички алтернативи се радвам, че всичко е така, както е сега. Може и сега да съм далеч от теб, на Сергияр, но затова пък мога всяка сутрин да се поглеждам в огледалото и да си спомням за теб по всички тези бели коси на главата ми.
— Не е вярно, Майлс — усмихнато възрази графинята. — Той вече побеляваше, когато се запознахме, а тогава беше около четиридесетте. Макар че аз самата нямах бели косми дотогава.
— Липсваш ни — продължи баща му. — Трябва да поискаш следващото ти задание да предполага маршрут през Сергияр — на отиване, на връщане, или и в двете посоки — и да има предвидено поне малко време. Тук стават толкова много неща, важни за бъдещето на Империята! Знам, че ще ти е интересно да видиш едно-друго.
— И ако Саймън не те изпрати през Сергияр, досегашният му живот ще му се стори безгрижен — прибави графинята. — Можеш да му го предадеш като лично моя заплаха. Алис ми каза, че си на Бараяр вече от няколко седмици. Защо още не сме чули нищо от теб? Или толкова сериозно си се отдал на забавления с Иван, че не ти остават десетина минути, за да поговориш с престарелите си родители?
Изглежда, лейди Алис също се беше отказала от ролята на приносител на лоши вести — даже на смегчената версия; а обикновено именно тя беше за графинята главният канал за предаване на информация за всички клюки, имащи отношение към ворското общество във Ворбар Султана или в двора на Грегор.
— Като стана дума за Алис — продължи майка му, — тя ми каза, че Грегор се запознал с Онова Момиче — при което главните букви просто се чуваха в гласа й. Знаеш ли нещо за това? Познаваш ли я? Трябва ли да сме доволни, да се вълнуваме, или нещо друго?
— Женитбата на императора за комарка, — каза граф Воркосиган, някога наричан от политическите си врагове (повечето от които беше надживял) „Касапина на Комар“, — е направо червива от възможни усложнения. Но ако след всички тези години Грегор изпълни дълга си и по някакъв начин ни дари с престолонаследник, ще направя всичко, което ми е по силите, за да подкрепя тази авантюра. И всички ние — всички хора от моето поколение, които влизат в групата на потенциалните наследници, — ще въздъхнем с огромно облекчение. Увери Грегор, че може да разчита на моята подкрепа. Аз вярвам на преценката му. — Лицето на графа стана странно замислено. — Как ти изглежда, мило момиче ли е? Грегор заслужава поне малко лично щастие, като компенсация за всички глупости, които понася заради нас.