— Чудех се… дали е защото не искаш да идеш във Военната болница — продължи Иван. — Ако не искаш да си имаш работа с военните лекари, напълно те разбирам. Мисля… че е глупаво от твоя страна, но те разбирам. Затова намерих три цивилни клиники, които се специализират в криосъживяване, и изглежда имат добра репутация. Едната е във Ворбар Султана, другата е в Уейеновия в областта Вордариан, а третата е на Комар, ако смяташ, че близостта до галактическата медицина е преимущество, което ще компенсира враждебното отношение което предизвиква твоята фамилия на тази планета. Искаш ли да те запиша за прием в някоя от тях?
Майлс си помисли, че можеше да познае имената и на трите клиники на базата на предишните си проучвания.
— Не. Благодаря.
Иван се облегна назад, а устните му озадачено се изкривиха.
— Знаеш ли… тогава си мислех, че това ще е първото нещо, което ще направиш, след като малката ледена баня те извади от мъглата. Че ще скочиш, ще се впуснеш и ще побегнеш, както винаги. Никога не съм те виждал, като се изправиш пред някаква непреодолима стена, да не се опиташ да я прескочиш, заобиколиш, подкопаеш или взривиш. Или просто да си блъскаш главата в нея, докато тя не рухне. И тогава ще ме изпратят да тичам след теб. Отново.
— Къде да бягам, Иване?
Братовчед му се намръщи.
— Обратно при „Дендарии“, разбира се.
— Знаеш, че не мога да го направя. Без официалния си пост в ИмпСи, без дадените ми от императора необходими пълномощия, аз, като командващ дендарийците, ставам ворски лорд, — наследник на граф, за Бога, — който притежава лична армия. Това е държавна измяна, Иване; измяна, която се наказва със смърт! Веднъж вече сме минавали през всичко това. Ако бях избягал, никога повече нямаше да мога да се завърна. Дадох дума на Грегор, че няма да го направя.
— Нима? — изви вежди Иван. — Ако не се върнеш, на кого ще му трябва думата ти на Воркосиган?
Майлс замълча. Така-така… Значи в крайна сметка смисълът на присъствието на Иван не се бе свеждало само до бдението край леглото на смъртно болен. А и да го пази да не избяга.
— Бях готов да се обзаложа, че ще се чупиш — продължи братовчед му, — стига да имаше някой с достатъчно голям достъп до тази секретна информация, с когото да се басирам. Освен Галени, разбира се, обаче той не е от тези, които си падат по хазарта. Затова си правех оглушки досега, въпреки че Грегор и майка непрекъснато настояват да те накарам да се лекуваш. Защо да си правя труда? Между другото, радвам се че загубих този бас. И така, кога ще се уговориш да те приемат?
— Скоро.
— Прекалено мъгляв отговор — отклони този вариант Иван. — Искам да ми кажеш нещо конкретно, например: „Днес“. Или може би: „Утре до обяд“.
Иван нямаше да го остави на мира, докато не получеше отговор, който ще го задоволи.
— Ъ-ъ… до края на седмицата — измърмори Майлс.
— Добре — кротко кимна братовчед му. — В края на седмицата отново ще проверя и се надявам да чуя всички подробности. Чао… засега. — И прекъсна връзката.
Майлс седеше, втренчен в празната видеоплоча. Иван имаше право. Не беше предприел нищо за лечението си, откакто го бяха пенсионирали. Изгонили. Защо сега, когато е свободен от сковаващата го нужда да пази лечението в тайна от ИмпСи, не бе посветил цялото си време на припадъците, атакувайки проблема както винаги? Или, в краен случай, защо не беше отмъкнал за този проблем някой нещастен медик, както някога беше отмъкнал дендарийците, за да постигне успех в собствените си цели?
„За да спечеля време.“
Той чувстваше, че отговорът е правилен, само че този отговор го приведе в още по-силно недоумение. „Време за какво?“
Докато оставаше в организирания от самия него отпуск по болест, Майлс можеше честно да избегне срещата лице в лице с някои твърде неприятни реалности. Като например новината, че припадъците му са неизлечими и че надеждата е умряла окончателно и завинаги: този труп не подлежеше на криосъживяване, можеше само да бъде погребан и да изгние.
„Ами? Нима?“
Или… може би той просто се бои, че главата му може да се поправи — и тогава той логично ще бъде принуден да грабне дендарийците и да се впусне да бяга? Назад към истинския живот, онзи, който се намира много далеч оттук, в проблясващата галактична нощ, далеч от дребните грижи на всички тези планетници. Назад към геройството като начин на живот.