— Почти трийсетгодишни… — замислено рече Майлс.
— Имах си график — продължи Галени. — Точно на шестия месец от запознанството ни щях да й направя предложение.
Иван се намръщи.
Дъв, изглежда, започваше да се успокоява, или поне първоначалната му яростно мъчителна реакция преминаваше в не толкова наситено с енергия отчаяние. Навярно псувните му бяха послужили като предпазен клапан за кипящите му емоции и този път щеше да мине без агресивни действия.
— Майлс… — поне вече не поставяше пред името му верига от унищожителни епитети, — ти си почти доведен брат на Грегор.
„В този смисъл — без «почти».“
— Хм?
— Как мислиш… можеш ли по някакъв начин да го убедиш да се откаже… Не. — Галени окончателно се отчая.
„Не.“
— Аз съм длъжник на Грегор… от много отдавна. Както лично, така и в политически план. Наличието на наследник е жизненоважно за моето здраве и безопасност, а Грегор като че ли непрекъснато отлагаше това. До днешния ден. И аз не мога да постъпя другояче, освен да го подкрепя. Във всеки случай… — Майлс си спомни думите на леля Алис, — изборът е на Лайза, нито твой, нито мой, нито на Грегор. С нищо не мога да ти помогна, след като си забравил да й разкажеш за графика си. Съжалявам.
— Мамка му! — Галени прекъсна връзката.
— Е — наруши последвалата тишина Иван, — поне свършихме с това.
— И ти ли го избягваше?
— Да.
— Страхливец.
— А кой прекара последните две седмици, криейки се в планината?
— Това беше стратегическо отстъпление.
— Брей! Струва ми се, че десертът ни ще изсъхне, ако не побързаме.
— Не съм гладен. Освен това… ако Грегор и Лайза са избрали тази вечер, за да се обадят на избрани лични приятели преди официалното съобщение… може би ще е по-добре да остана тук още няколко минути.
— А. — Иван кимна и се настани на съседния стол.
Три минути по-късно комуникационният пулт иззвъня. Майлс го включи.
Грегор беше наконтен с тъмен, подчертано цивилен костюм. Както обикновено, Лайза бе прелестна в комарските си дрехи. И двамата се усмихваха, очите им сияеха от огъня на взаимната страст.
— Здравей, Майлс — започна императорът, а Лайза прибави:
— Здравейте отново, лорд Воркосиган.
Майлс се прокашля.
— Здрасти, приятели. С какво мога да ви помогна?
— Исках да си сред първите, които ще научат — каза Грегор. — Помолих Лайза да се омъжи за мен. И тя прие. — Императорът изглеждаше толкова ошашавен, като че ли това незабавно съгласие го бе изненадало. Усмивката на Лайза, трябваше да й се признае, беше също толкова зашеметена.
— Моите поздравления — успя да каже Майлс.
Иван се наведе над рамото му, за да попадне в полезрението на камерата и се присъедини към поздравленията.
— О, добре, и ти си там — рече Грегор. — Ти беше следващият от списъка.
Да не би да се обаждаха според старшинството на официалните наследници, които сега трябваше да изпитват огромно облекчение? Какво пък… ето ти начин да направиш това по бараярски. Лайза промърмори поздравителни думи и на Иван.
— Аз ли съм първият, който научава за това? — коварно попита Майлс.
— Не съвсем — призна императорът. — Обаждаме се подред. Първа беше лейди Алис, разбира се. Тя присъстваше на това от самото начало, или почти от началото.
— Вчера пратих съобщение на родителите си. И вече казах на капитан Галени — добави Лайза. — Толкова много съм му задължена. На него и на вас двамата.
— И… ъ-ъ… той какво каза?
— Съгласи се, че това навярно ще е благоприятно за междупланетното разбирателство — отвърна Грегор. — Което, като се има предвид миналото му, намирам за много вдъхновяваща забележка.
„С други думи, изстрелял си му го от упор и той ти е казал «Да, сир». Бедният образцов Дъв. Нищо чудно, че ми се обади. Или това, или е щял да експлодира.“
— Галени… е сложна личност.
— Да, знам че ти харесва… — съгласи се Грегор. — Пратих съобщение на родителите ти, което би трябвало да пристигне тази вечер. Очаквам утре да получа някакъв отговор от тях.
— О — спомни си Майлс. — Според мен леля Алис те е изпреварила. Баща ми ме помоли да ти предам уверения за личната му подкрепа. А майка ми ме помоли да ви предам същото, лично на вас, доктор Тоскана.
— С нетърпение чакам срещата с легендарната Корделия Воркосиган — с непристорена искреност отвърна Лайза. — Мисля, че бих могла да науча много от нея.
— И аз така смятам — призна Майлс. — Боже господи! За такъв случай те ще се приберат вкъщи, нали?
— Не мога да си представя никой друг, който да искам да стои във венчалния ми кръг. Без да броим теб — каза Грегор. — Надявам се, че ще ми станеш секундант?