Точно като на дуел.
— Естествено. Ъ-ъ… какъв е графика за този… за публичната част на шоуто?
Лицето на императора малко помръкна.
— Изглежда, че Лейди Алис има някои много определени идеи в това отношение. Исках незабавно да направим официален годеж, но тя настоява дори да не го обявяваме, докато не се върне от Комар. Изпратих я като свой Глас при родителите на Лайза, по всичките правила, нали разбираш. Така че годежът трябвало да е след не по-рано от два месеца. А сватбата — почти след цяла година! Относно годежа постигнахме компромис — един месец след завръщането й, — а по втория пункт продължаваме да спорим. Тя казва, че ако не дадем достатъчно време на ворските дами да приготвят тоалетите си, никога нямало да ми простят това. Не разбирам защо са им цели два месеца, за да се облекат.
— Ммм. Ако бях на твое място, щях да оставя всички тези въпроси в нейните ръце. Тя е в състояние да се справи с консервативната стара ворска фракция така, че те дори няма да разберат как е станало. Което решава половината от проблемите ти. Боя се, че не мога да кажа нищо за онази половина, която засяга комарските радикали.
— Алис смята, че трябва да направим две сватби — едната тук, другата на Комар — съобщи Грегор. — Двойно изпитание. — Той обърна очи и стисна ръката на Лайза. — Но си струва.
Само като се замисляха за това светско предизвикателство, което се изправяше пред тях в цялата си нарастваща сложност, и двамата придобиваха такъв вид, като че ли замисляха да избягат нанякъде.
— Ще се справите отлично с това — увери ги Майлс. — А ние ще ви помагаме, нали, Иване?
— Майка ми вече ме вербува за помощник — мрачно призна братовчед му.
— А ти, ъ-ъ, каза ли на Илян? — попита Майлс.
— Пратих лейди Алис да му съобщи тази новина преди всички — отвърна Грегор. — Той дойде тук, за да ме увери в личната си и професионална подкрепа — този израз за подкрепата го чувам отвсякъде. Чак толкова слаб ли изглеждам? Не знам дали се е зарадвал, или се е ужасил, но сам знаеш, че Илян винаги е трудно да се разгадае.
— Не е толкова трудно. Предполагам, че лично се е зарадвал, а професионално се е ужасил.
— Той предложи да направя всичко възможно, за да ускоря завръщането на госпожа майка ти преди годежа, за да, както той се изрази, да си осигуря нейното влияние над лейди Алис. И си помислих, Майлс, дали ще добавиш и своя глас към тази молба, заради нас? Толкова е трудно да я откъснем от баща ти.
— Ще се опитам. Макар че според мен ще потрябва блокада на скоковата точка, за да я удържат далеч от Бараяр.
Грегор се ухили.
— Поздравления и на теб, Майлс. Преди на баща ти му е трябвала цяла армия, за да го направи, а ти промени историята на Бараяр само с една покана за вечеря.
Майлс безпомощно сви рамене. „Господи, нима всички ще ме обвиняват за това? За това, и за всичко, което последва?“
— Хайде да се опитаме да не забъркваме историята в тази работа, а? Според мен си струва да настояваме за ненарушаваната от нищо домашна скука.
— С удоволствие — съгласи се Грегор, бодро отдаде чест и прекъсна връзката.
Майлс стовари глава на масата и изпъшка:
— Не съм виновен аз!
— Разбира се, че си! — възрази Иван. — Идеята си беше изцяло твоя. И аз бях тук, когато ти хрумна.
— Не, не беше моя. Твоя беше. Първо, точно ти ме накара да присъствам на проклетата официална вечеря.
— Аз поканих само теб. А ти покани Галени. И всъщност мен ме накара майка ми.
— О! Значи тя е виновна. Чудесно. Сега вече съм спокоен.
Иван сви рамене, съгласявайки се.
— Е, не трябва ли да изпием по чаша за щастливата двойка? В избата ти има бутилки, покрити с повече прах от който и да е стар вор.
Майлс обмисли тази идея.
— Аха. Да тръгваме на разузнаване.
Вече долу, стоейки до стелажите, след като с негодувание отхвърли плахото предложение на Майлс да пият след вечеря кленова медовина, Иван неохотно попита:
— Смяташ ли, че Галени ще се опита да направи нещо, за което после ще съжалява? Или за което ние ще съжаляваме?
Майлс дълго и нерешително мълча, преди да отговори:
— Не.
ГЛАВА 13
Иван не изпълни заплахата си да ходи по петите на Майлс и да му досажда за лечението, а по-точно — за липсата на такова, понеже беше завербуван да помага на лейди Алис да се приготви за заминаването си за Комар. Мимоходом тя се отби в замъка Воркосиган, за да остави там няколко килограма исторически документи, съдържащи споменавания за предишни императорски сватби, и нареди на Майлс да ги проучи. Когато се върнеше, леля му несъмнено щеше да има дълъг списък със задачи за всички, започвайки от Иван. А след Иван в списъка се нареждаше Майлс.