Той стъписано прелистваше древните книги. Колко от тези покрити с вековна прах церемонии щяха да измъкнат на бял свят от музея? От последната императорска сватба бяха минали четиридесет години — венчавката на принц Серж и злощастната принцеса Карийн. Това е било шоу с наистина монументални мащаби, а Серж е бил само престолонаследник, а не действащ император. И все пак Майлс предполагаше, че възраждането на подобни обичаи ще укрепи обеднялото от времето своеобразие на ворите като класа. Навярно една грижливо подготвена и проведена церемония щеше да изиграе ролята на социален имуносупресант, който да не допусне отхвърлянето на трансплантираната комарска тъкан от ворското тяло. Алис, изглежда, определено смяташе така, а тя трябваше да разбира от тези неща — родът Ворпатрил бяха стари вори от момента на появяването им на бял свят.
Майлс мрачно се замисли за бъдещите си задължения. Той се досещаше, че ролята му на секундант на императорската сватба беше важна както в политическо, така и в социално отношение, отчитайки в каква степен във Ворбар Султана тези неща вървяха ръка за ръка. Но той продължаваше да се чувства точно толкова полезен, колкото гипсова градинска статуя, стояща на поляната с факел в ръка.
Какво пък… до този момент дългът го беше натоварвал и с много по-странни задачи. Може би предпочиташе да чисти замръзващите канализационни тръби под лагера „Вечен лед“? Или да бяга из Джаксън Хол, изпреварвайки само на крачка главорезите на някой от побърканите местни барони?
„Не отговаряй на този въпрос, момче.“
Лейди Алис си беше намерила временна заместничка за ролята си на социален опекун на Грегор в лицето на Дру Куделка, съпругата на комодора и майка на Делия. Майлс откри този факт, когато мадам Куделка му се обади и му предаде поканата / заповед да послужи като ворско украшение на поредния галантен пикник на Грегор. Майлс пристигна при източния вход на двореца малко по-рано, само за да се сблъска с тълпа офицери в парадни червено-сини униформи, които точно в този момент напускаха някаква свръхофициална сутрешна церемония. Той се отдръпна настрани, пропускайки хората в униформа, и се опита да не позволи на завистта си да се отрази върху физиономията му.
Един от офицерите се спускаше надолу по стълбището много бавно и внимателно, като се опираше на парапета. Майлс незабавно го позна и потисна желанието си да се скрие зад най-близкия подкастрен храст. Лейтенант Ворберг. Ворберг никога не бе виждал лицето на адмирал Нейсмит, само неговата разрязала го на две бойна броня. Днес явно беше точно онзи ден, в който Грегор раздаваше различни имперски награди — съдейки по новичката награда, проблясваща на гърдите на Ворберг, точно каквато даваха при раняване по време на императорска служба. Майлс имаше половин буркан, натъпкан с точно такива награди, който стоеше на шкафа в стаята му; по някое време Илян престана да му ги връчва — може би се беше изплашил, че заплахата на Майлс в някой прекрасен ден да си ги сложи наведнъж не е просто шега. Но това очевидно беше първата сериозна награда, получена от Ворберг — с толкова неловък и смутен вид носеше тази награда.
Майлс не успя да се сдържи.
— А, Ворберг, нали? — попита той, когато лейтенантът минаваше покрай него.
Ворберг неуверено запремигва, гледайки към него, после лицето му се проясни.
— Воркосиган, нали? Виждал съм ви в щаба на галактическия отдел на Комар, струва ми се. — Той дружелюбно кимна, като един имперски куриер и вор на друг.
— За какво получихте този талисман против лош късмет? — кимна Майлс към гърдите му. — Или не бива да питам?
— Не е чак толкова секретно. Бях на обичайна куриерска мисия, летях по стандартен маршрут край Здрача на Зоав. И шайка проклети пирати плениха кораба, с който пътувах.
— Само не някой от нашите куриерски кораби! Сигурно щях да чуя за това. Щеше да се вдигне страхотен шум.
— Де да беше куриерски кораб! Тогава ИмпСи може би щеше да прати на помощ истински войници. Не, беше просто товарен търговски кораб, регистриран на Зоав. Затова ИмпСи, в безграничната си мъдрост и несъмнено по съвета на някой от онези стиснати счетоводители, които ми бяха запазили място на този проклет кораб, изнамери някакви евтини наемници. Беше страхотен провал. — Той поверително сниши глас. — Ако някога попаднете в подобна ситуация, опитайте се да избягвате бандата клоуни, които се наричат „Флот на свободните наемници от Дендарии“. Те са смъртно опасни.