— Нима не се иска точно това от тях?
— Опасни са за тези, на чиято страна са.
— О! — Изглежда, някой бе казал на Ворберг, че е попаднал под приятелски огън. Най-вероятно хируржката: тя беше неизлечимо честна. — Но аз съм чувал за „Дендарии“. Искам да кажа, очевидно сред тях има някакви бегълци от Бараяр, иначе нямаше да използват името на най-известната географска особеност на моята област. Освен ако сред тях не е имало някой любител на военната история, впечатлен от партизанските операции на дядо ми.
— Да, един от старшите им офицери е емигрирал от Бараяр. Срещнах се с него. Говори се, че командирът им бил бетанец. Изглежда е избягал от бетанската терапия.
— Аз си мислех, че „Дендарии“ са добри.
— Не особено.
— Но вие сте тук, нали? — отбеляза уязвения Майлс. После се овладя. — И така… значи скоро ще се върнете на работа?
— Няколко седмици ще трябва да оседлавам бюро в щаб-квартирата, след всичко това. — Ворберг неопределено посочи с глава, визирайки току-що завършилата церемония. — Работа, за да има с какво да ме ангажират. Не разбирам защо краката ми да не дооздравеят по време на пътуване, но явно докторите смятат, че ако се наложи, трябва да мога да тичам с всички сили.
— А това е вярно — мрачно призна Майлс. — Ако самият аз бях действал малко по-бързо… — Той замълча.
Изглежда, едва сега Ворберг за пръв път осъзна, че Майлс е облечен в скромно цивилно облекло.
— И вие ли сте в отпуска по болест?
Тонът на Майлс стана рязък.
— Пенсиониран съм по болест.
— О! — Ворберг беше достатъчно тактичен, за да изглежда смутен. — Но… аз мислех, че имате един вид особено разрешение… хм… отгоре. — Ворберг може и да не бе съвсем наясно какъв е Майлс, но какъв е баща му — това знаеше много точно.
— Излязох извън границите му. Благодарение на една иглена граната.
— Виж ти! — възкликна Ворберг. — Това звучи още по-неприятно от плазмен пистолет. Съжалявам да чуя това. И какво възнамерявате да правите сега?
— Засега наистина не знам.
— Ще се върнете ли в своята област?
— Не… Имам някои… хм… обществени задължения, които известно време ще ме задържат тук, във Ворбар Султана. — Все още официално не беше съобщено за годежа на Грегор. По някое време новината несъмнено щеше да изтече навън, но Майлс твърдо беше решил, че няма да е от него. Когато сватбените приготовления започнеха да набират ход, ИмпСи щеше да стане адски оживено място. Ако Майлс все още работеше там, сега беше най-подходящото време да си потърси някакво дългосрочно задание някъде по-далеч в галактиката. Но нали не можеше да предупреди Ворберг за това! — Замъкът Воркосиган… също е мой дом.
— Навярно пак ще се видим. Желая ви успех.
— И на вас също. — Майлс му козирува а-ла аналитик и отмина. Лейтенантът, разбира се, не отвърна на цивилен със същия жест, а само любезно кимна.
Майордомът на Грегор придружи Майлс през двореца до градината, на поредното парти — този път без кон и в не толкова интимна обстановка. Тук присъстваха най-добрият приятел на Грегор граф Хенри Ворволк и неговата графиня, и още няколко близки познати. Целта на събирането очевидно бе да представят бъдещата булка на следващия кръг от императорските познати, по-широк от семейния, а именно Алис, Майлс и Иван. Грегор пристигна с малко закъснение; явно току-що беше преоблякъл парадната си униформа, с която беше на сутрешната церемония по награждаването.
Дру Куделка, майката на Делия, охотно ръководеше церемонията вместо отсъстващата Алис. Отдавна, когато Дру още не беше омъжена за Куделка, а Грегор беше още дете, тя беше негов личен телохранител, отговаряйки и за безопасността на майката на Майлс. Ясно се виждаше, че императорът се безпокои дали Дру и Лайза ще се спогодят.
Грегор нямаше за какво да се тревожи. Мадам Куделка, безгранично опитна в светския живот на Ворбар Султана, се разбираше с всички. Наблюдавала отблизо живота на ворите, без самата тя да бъде вор, тя беше най-подходящия човек, който можеше да даде на Лайза няколко лични съвета; изглежда, че именно на това беше разчитал Грегор.
Както обикновено, Лайза също се справяше чудесно. Тя притежаваше инстинктите на опитен дипломат, беше наблюдателна и никога не повтаряше една и съща грешка два пъти. Беше твърде оптимистично да се надява човек, че ще оживее, ако я оставеха сама в бедняшките квартали на някой бараярски град или в някое затънтено село, ала бе ясно, че в онази прослойка на бараярското общество, с което има работа останалата галактика, тя се чувства съвсем уютно. Въпреки целта на упражнението, Грегор успя да остане с годеницата си насаме, когато в отговор на прозрачния императорски намек гостите се разпръснаха на следобедна разходка из тукашните алеи. Майлс избяга заедно с Делия Куделка; те седнаха на една от пейките, откъдето се откриваше изглед към цялата градина, и наблюдаваха менуета, който старателно изпълняваха разхождащите се, стараейки се да избягват среща с Грегор и Лайза по разклоняващите се на всички страни пътеки.