Майлс остави четящото устройство на масата.
— Така… пусна ли го (или я) вътре? Надявам се, че не е някой пътуващ търговец; охраната на входа обикновено се справя добре с изпращането им… — В салона иззад гърба на Мартин влезе Дъв Галени. Майлс се задави с думите си. Галени беше униформен, все още в ежедневната си зелена униформа след работния ден. Не изглеждаше въоръжен. Всъщност изглеждаше просто уморен. И малко обезпокоен, но без онази едва доловима маниакална лудост, която вещаеше неприятности и която Майлс се беше научил да разпознава.
— О, — успя да каже Майлс, — влизай, сядай.
Галени направи жест с отворена длан, сухо благодарейки за поканата, макар че вече беше влязъл в стаята. Той седна на стола: напрегнат, гърба изпънат.
— Искаш ли… нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Хм… тогава това е всичко, Мартин. Благодаря ти. — След няколко секунди момчето разбра намека и се оттегли.
Майлс нямаше представа какво ще последва по-нататък, затова просто повдигна вежди.
Галени неловко се прокашля.
— Струва ми се, че ти дължа извинение. Не бях на себе си.
Майлс се отпусна. Може би щеше да му се размине.
— Да и пак да. Но мога да те разбера. И стига вече сме говорили за това.
Галени късо кимна, връщайки се към обичайния си хладнокръвен маниер.
— Хм… надявам се, че онази вечер съм бил единственото ти доверено лице.
— Да. Но това беше само въведение към това, за което съм дошъл. Появи се нещо далеч по-сериозно.
„Сега пък какво? Моля ви, повече никакви объркани любовни връзки…“
— Нима? „Нещо“ от какъв вид?
— Този път е професионален проблем, не личен.
Майлс благоразумно не отбеляза: „Аз съм уволнен от ИмпСи“. Той чакаше; в него се събуди любопитство.
Галени се намръщи още повече.
— Кажи ми… някога хващал ли си Саймън Илян в грешка?
— Ами например, че ме уволни — кисело отбеляза Майлс.
Ръката на Галени трепна, сякаш отхвърляйки шегата.
— Не. Искам да кажа истинска грешка.
Майлс се поколеба.
— Той не е свръхчовек. Виждал съм как се е заблуждавал, как го е отклонявал някой неправилен ход на разсъжденията му, макар и не много често. Той много добросъвестно непрекъснато сравнява теориите си с новата информация.
— Не сложни грешки. Прости.
— Всъщност не. — Майлс се замисли. — А ти?
— Никога досега. Обаче не съм работил много с него, нали разбираш. Виждаме се само на седмичната оперативка с моя отдел, и от време на време при специални информационни заявки. Но през последните три дни се случиха четири… странни инцидента.
— Инциденти ли? Какви по-точно?
— Първият… той ме помоли за едно извлечение, което подготвях. Довърших го и му го пратих горе, но два часа по-късно Илян ми позвъни и го поиска пак. Получи се малко объркване, после секретарят му потвърди чрез дневника за регистрация, че съм пратил тази дискета, и каза, че вече му го бил предал. Илян намери шифрованата дискета на бюрото си и се извини. След което забравих за случая.
— Може би просто го е пропуснал — предположи Майлс.
Галени сви рамене.
— Вторият инцидент беше съвсем незначителен, просто една докладна от неговия офис с грешна дата. Обадих се на секретаря му и той я поправи. Без проблеми.
— Хм.
Дъв си пое дъх.
— Третият случай пак беше докладна с грешна дата, адресирана до моя предшественик, който от пет месеца не е във Ворбар Султана. Илян искаше последния доклад за един съвместен бараяро-комарски търговски флот, който се движи по заобиколен маршрут покрай Тау Кит. Този флот се беше върнал в орбита около Комар преди половин година. Когато се обадих, за да изясня каква точно информация иска да получи, той изобщо отрече да е правил такова запитване. Изпратих му обратно докладната, а Илян моментално млъкна и прекъсна връзката. Това се случи тази сутрин.
— Стават три.
— После — днес беше ежеседмичната оперативка на нашия отдел, където бяхме всички — пет аналитика по комарските въпроси и генерал Алегре. Знаеш обичайния стил на изложение на Илян. С дълги паузи, но когато говори, е много рязък и язвителен. Този път… паузите бяха повече. А това, което произнасяше между тях, сякаш прескачаше произволно от една тема на друга, повечето пъти направо объркващо. И ни освободи рано, без още да сме свършили и половината работа.
— Хм… А каква беше днешната тема?
Галени тракна челюсти.
— Да, разбирам, че не можеш да ми кажеш, но ако се е отнасяло за брачните планове на Грегор, може би Илян в движение е изваждал от информацията някакви подробности — заради теб. Или нещо от този род.