— Ако не ми вярва, то изобщо не е трябвало да ме допуска там — сопна се Галени. После неохотно прибави: — Теорията не е лоша. Но не беше това… Жалко, че те нямаше там.
Майлс стисна зъби, за да не отговори с толкова натрапващата се язвителна забележка.
— А ти какво предполагаш?
— Не знам. ИмпСи изхарчи много пари и време, за да ме обучи за аналитик. Аз търся промени в системите. И сега откривам такава промяна. Но съм нов по тези места, при това — комарец до мозъка на костите си. Ти познаваш Илян, откакто се помниш. Преди случвало ли се е да видиш такова нещо?
— Не — призна Майлс. — Но всички тези грешки ми се струват съвсем нормални и човешки.
— Ако се бяха случили през по-големи интервали от време, съмнявам се, че щях да им обърна внимание. Не ми трябва — а и не искам — да научавам подробности, но дали в момента Илян не е под някакво особено голямо напрежение в личния си живот, за което не знае никой в службата?
„Като теб ли, Дъв?“
— Не съм сигурен, че Илян има личен живот. Никога не е бил женен… петнайсет години е живял в един малък апартамент на шест преки от щаба, докато не събориха сградата преди две години. Тогава той уж временно се пренесе в един от апартаментите за важни свидетели на първия етаж на ИмпСи и оттогава не си е направил труда да се махне оттам. Не знам какъв е бил на млади години, но очевидно напоследък в живота му няма жени. Нито мъже. Нито овце. Макар че, струва ми се, последната вероятност е най-логична. Овцете няма да проговорят, даже под фаст-пента. Шегувам се — прибави Майлс, понеже Галени така и не се усмихна. — Животът на Илян е като часовник. Обича музика… никога не танцува… не обръща внимание на парфюми и цветя със силни аромати и изобщо на никакви миризми. Това е сетивна информация, която не минава през чипа му. Не смятам, че чипът обработва някакви телесни усещания като осезанието — само слухови и зрителни.
— Да. Мислех за този чип. Знаеш ли нещо за прословутата психоза, предизвиквана от него?
— Не смятам, че причината може да е в чипа. Не знам толкова много за техническите му характеристики, но всички са се побърквали година или две след инсталирането му. Ако Илян смяташе да откача, щеше да го направи преди много години. — Майлс се поколеба. — Някой обмислял ли е възможността за стрес? Микроинсулт? Той е над шейсетгодишен… по дяволите, може би просто е уморен. Той е на тази дяволска работа вече трийсет години. Знам, че е възнамерявал да се пенсионира след пет години. — Майлс реши да не обяснява откъде има тази информация.
— Не мога да си представя ИмпСи без Илян. Това са синоними.
— Не съм сигурен, че тази работа наистина му харесва. Просто я върши адски добре. Натрупал е толкова опит, че почти нищо не може да го изненада. Или да го паникьоса.
— Той има свой, твърде личностен стил на управление — отбеляза Галени. — Всъщност типично ворски. Повечето небараярски организации се опитват да определят задачите си така, че хората, които ги изпълняват, да са взаимозаменяеми. Което осигурява приемственост в организацията.
— И не допуска находчивост. Стилът на Илян не е много показен, признавам това, но Саймън е гъвкав и невероятно надежден.
— Невероятно ли? — вдигна вежди Галени.
— Обикновено е надежден — бързо се поправи Майлс. И за пръв път се запита дали Илян е толкова сив човек по природа. Преди винаги бе смятал, че това по-скоро е реакция към високата секретност на професията му — живот, който не дава на враговете нищо, с което могат да го хванат натясно. Но може би този безцветен, невъзмутим иляновски подход към всичко, с което се занимава, имаше връзка с паметния чип, подтискащ всичко останало?
Галени си опря лактите на коленете.
— Казах ти какво съм забелязал. Имаш ли някакви предложения?
Майлс въздъхна.
— Наблюдавай. Чакай. Това, с което разполагаш досега, дори не е теория. Само шепа вода, която изтича през пръстите ти.
— Теорията ми е, че с тази вода става нещо лошо.
— Това е интуиция. Което между другото не е обида. Вече се научих дълбоко да уважавам интуицията. Но не бива да се бърка с доказателствата. Не знам какво да ти кажа. Ако Илян наистина има някакви проблеми с паметта, шефовете на отдели трябва да… — Какво? Да вдигнат бунт? Да действат през главата на Илян? Единствените двама души на планетата, които стояха по-високо в йерархията, бяха премиер-министърът Ракоци и император Грегор. — Ако наистина се е случило нещо, останалите рано или късно ще забележат това. И ще е по-добре, ако първи в ИмпСи го посочи някой друг, а не ти. Без да броим мене. Това ще е още по-лошо.