И колко дълго беше продължавало това, преди да бъде забелязано от Галени? Случилото се изглеждаше внезапно, но може би едва сега внезапно се проявяваше? Заповедите за колко седмици — месеци — назад трябваше да се поставят под съмнение? Някой ще трябва да провери всяко съобщение, излязло от офиса на Илян през последните… колко? „Някой. Но не аз.“
И дали проблемът се криеше в чипа, или в нервните клетки на самия Илян? Или в някакво тънко нарушение на взаимодействието им? Това бе медицински и биоинженерен въпрос и можеше да му отговори само специалист. „Пак не аз.“
Накрая прибягна до същия изход, ако изобщо можеше да се нарече „изход“, до какъвто беше стигнал Галени. „Предай тази информация на някой друг с надеждата, че той ще направи нещо.“ Колко време щеше да потрябва на комитета от разтревожени наблюдатели на Илян, за да престанат да си прехвърлят този парещ въглен един на друг и съвместно да предприемат някакви действия? „Решението не зависи от мен. Макар че адски ми се иска да беше така.“
Той неохотно набра номер на комуникационния пулт.
— Тук е лорд Воркосиган. Свържете ме с шефа на вътрешния отдел, ако обичате — помоли той отговорилия на повикването ефрейтор от ИмпСи.
Генерал Хароче отсъстваше.
— Предайте му да ми се обади веднага щом успеете да го откриете — каза Майлс на секретаря. — Спешно е.
Докато чакаше повикването, той се върна при купчината дрехи. В момента не можеше да съобрази кои да изхвърли, а кои да прибере обратно в гардероба. Хароче не се обаждаше. Майлс още два пъти се опитва да се свърже с приемната му, преди най-накрая да го открие.
Изображението на генерала нетърпеливо му се намръщи.
— Да? Какво има, лорд Воркосиган?
Майлс дълбоко си пое дъх.
— Преди известно време ми се обади Саймън Илян. Мисля, че трябва да видите записа на разговора.
— Моля?
— Качете се в офиса на Илян и накарайте секретаря му да ви пусне записа на разговора. Всъщност трябва да го видите и двамата. Знам, че е записан, това е стандартна оперативна процедура.
— Защо?
Наистина. Защо Хароче трябваше да вярва на някакъв изгонен от ИмпСи, когото неговият уважаван началник Илян не само бе уволнил, но и лично беше придружил до изхода на щаба?
— Генерале, това наистина е важно, много спешно и аз наистина бих желал вие сам да прецените това.
— Държите се тайнствено, лорд Воркосиган — неодобрително и недоволно свъси вежди Хароче.
— Съжалявам — Майлс се опитваше да поддържа гласът си равен и безизразен. — Когато видите записа, ще разберете.
Хароче повдигна вежди.
— Нима? В такъв случай навярно ще го направя.
— Благодаря ви. — Майлс прекъсна връзката. Нямаше смисъл да го моли после да му се обади; тази работа вече се изплъзна от ръцете му.
Така. Работата е свършена, при това бе свършена както трябва, — възможно най-правилната постъпка при сегашните обстоятелства.
Чувстваше се отвратително.
А сега: трябваше ли да се обади на Грегор? Нямаше да е честно императорът да остане в неведение, но, Господи…
Скоро Хароче сам щеше да му съобщи, реши Майлс. Веднага щом наваксаше пропуснатото и поставеше Илян под необходимото медицинско наблюдение, то генералът автоматически и съгласно командната верига щеше да поеме длъжността временен шеф на ИмпСи. И първата му спешна задача щеше да бъде да уведоми Грегор за този неприятен обрат на събитията и да разбере каква ще е императорската воля по този въпрос. Така че до вечерта всичко щеше да е свършило.
Може би щеше да се окаже, че причината за объркването на Илян е нещо просто, леко поправимо; може би той щеше да отсъства от работа само няколко дни. Например късо съединение в чипа му. „Нищо, свързано с този чип не може да е просто.“ Но ИмпСи щеше да се погрижи за своите.
Въздъхвайки, Майлс се върна към списъка от самовъзложените си домашни задължения, но вниманието му не можеше да се задържи на едно място. Опита се да чете, но не можеше да се съсредоточи. Възможно ли е Илян да скрие следите от станалото? Ами ако Хароче отидеше да види записа и откриеше, че такъв няма? Но ако Илян наистина съзнаваше до такава степен проблема си, то беше длъжен сам да поиска медицинска помощ.
Денят се проточи безкрайно. Вечерта Майлс не издържа и започна да звъни на Грегор и Хароче, но не успя да открие нито един от тях. Навярно и двамата се занимаваха с кризисната ситуация. Остави им съобщения да му се обадят, но не дочака отговор. През нощта спа лошо.