Как ужасно мразеше да е встрани от събитията! До следващата вечер Майлс бе готов лично да отиде и да блъска по задния вход на ИмпСи, за да изисква засекретени доклади — дори нямаше представа кои точно. И внезапно в замъка дойде Галени. Очевидно идваше направо от работа, защото все още носеше униформа и изглеждаше мрачен даже по неговите стандарти.
— Нещо за пиене? — попита Майлс след първия поглед към физиономията му, когато Мартин въведе Галени в Жълтия салон, този път обявявайки пристигането му според всички правила на етикета. — Вечеря?
— Нещо за пиене. — Галени се тръшна на най-близкия фотьойл и отметна назад глава така, като че ли шията го болеше чак до темето. — За вечерята ще си помисля. Още не съм гладен. — Той изчака Мартин да излезе и каза: — Всичко свърши.
— Разказвай. Какво се случи?
— Илян рухна напълно по време на общото съвещание на всички отдели този следобед.
— Този следобед? Искаш да кажеш, че генерал Хароче не го е опаковал и пратил при медиците на ИмпСи още вчера вечерта?
— Какво?
Майлс му описа онова тревожно обаждане на Илян.
— Незабавно уведомих Хароче. Моля те, не ми казвай, че не е направил онова, което му казах.
— Не знам — отвърна Галени. — Мога да говоря само за онова, което съм видял лично. — Като опитен аналитик — да не кажем „като историк“ — Галени имаше ясна представа за разликата между свидетелски показания, слухове и умозаключения. Каквото и да кажеше, веднага се разбираше в каква категория попадаше то.
— Илян вече е под медицинско наблюдение, нали? — разтревожено попита Майлс.
— О, Господи, да — въздъхна Галени. — Оперативката започна почти нормално. Началниците на отдели представиха седмичните си доклади и изброяваха всички първостепенни задачи, на които трябваше да обърнат внимание другите отдели. Илян изглеждаше нервен, по-неспокоен от обикновено, въртеше из ръцете си разни предмети от масата пред него… счупи на две един инфодиск, после измърмори някакво извинение… Стана, за да изреди обичайния си списък със задачи и като се започна… Нито едно изречение не следваше от предишното. Съвсем се обърка. Не като че ли е сбъркал деня, а като че ли последните двайсет дни се сливаха в главата му. Всяко изречение беше граматически вярно и абсолютно непоследователно. И той, изглежда, изобщо не го съзнаваше, докато не забеляза, че го зяпаме с отворени уста. Чак тогава млъкна. После се изправи Хароче — кълна се, че това беше най-смелата постъпка, която съм виждал в живота си — и каза: „Господине, мисля, че незабавно трябва да се подложите на медицински преглед.“ Илян се сопна, че не бил болен, и нареди на Хароче да седне… само че на лицето му постоянно се редуваха гняв и объркване. И трепереше. Къде се мотае оня твой смотан тийнейджър с пиенето?
— Сигурно пак е завил в грешната посока и се е изгубил в другото крило. Нищо, рано или късно ще се измъкне. Продължавай, моля те.
— Ох. — Галени заразтрива тила си. — Илян не искаше да отива. Хароче повика лекар. Илян отмени заповедта, заявявайки, че не можел да зареже всичко насред кризата, само че кризата, в която мислеше че се намираме, беше сетаганданското нашествие на Вервейн преди десет години. Хароче, който в онзи момент вече беше бял като тебешир, го хвана за ръка и се опита да го побутне към вратата — а това беше грешка, защото Илян се сби с него. Тогава Хароче закрещя: „По дяволите, доведете лекар, бързо!“ Умно от негова страна. Мамка му, когато Илян се бие, се бие адски мръсно. Никога не съм виждал такова нещо.
— Аз също — отговори Майлс, болезнено завладян от този разказ.
— Когато дойде лекарят, още двама души се нуждаеха от медицинска помощ. Натъпкаха Илян с успокоителни чак до ушите и го откараха в щабната клиника. И с това завърши днешната оперативка. А като си помисля, че се оплаквах колко са скучни…
— О, Господи! — Майлс притисна пръсти към очите и помасажира лицето си. — Събитията не можеха да се развият по-зле, даже някой да бе целял да предизвика колкото може повече хаос и унижения. И пред толкова свидетели!
— Излишно е да споменавам, че днес Хароче остана до късно на работа — продължи Галени. — Цялата сграда бучи от полугласни разговори. Разбира се, генералът ни заповяда да не казваме на никого за това.
— Освен на мен ли?
— Не знам защо, но забрави да те включи в списъка на изключенията — сухо съобщи Галени. — Така че нищо не си чул от мен. И изобщо нищо не си чул. Точка.
— Ясно, де. Разбирам. Предполагам, че вече е докладвал на Грегор.
— Да се надяваме.
— По дяволите, Хароче трябваше да постави Илян под медицинско наблюдение още снощи!