— Добро утро, господин генерал — каза той на изображението на Хароче, появило се над видеоплочата. — Дойдох да видя Саймън.
— Невъзможно — изсумтя Хароче.
В гласа на Майлс се появиха метални нотки:
— Невъзможно е само ако е мъртъв. Струва ми се, искате да кажете, че вие не желаете да го позволите. Защо?
Хароче се поколеба, след което заповяда:
— Ефрейтор, спуснете звукоизолиращия конус и отстъпете за момент мястото си на лорд Воркосиган, моля.
Дежурният послушно се отдалечи; Майлс и изображението на Хароче бяха обгърнати от полето на разположеното под масата устройство за засекретяване на разговорите.
— Откъде чухте за това? — подозрително попита генералът, веднага след като тайната на разговора им беше обезпечена.
Майлс повдигна вежди и без дори секундна пауза превключи на пълна скорост:
— Безпокоях се. След като така и не ми се обадихте в отговор на онзиденшното ми обаждане и не отговорихте на нито едно от съобщенията ми, в края на краищата се обадих на Грегор.
— О-о! — проточи Хароче. Подозрителността му увяхна до обикновено раздразнение.
„Пфу, за малко“ — помисли си Майлс. Ако Хароче все още не бе съобщил на императора, Майлс щеше да направи голяма грешка, потенциално опасна за Галени. По-добре ще е благоразумно да не уточнява кога точно уж е говорил с императора, докато наистина не си поговорят.
— Искам да видя Илян.
— Илян може би дори няма да ви познае — след дълго мълчание отвърна генералът. — Бълва секретна информация със скорост метър в минута. Наложи ми се да поставя охрана от хора, които имат изключителен достъп до секретни материали.
— И какво от това? Аз имам изключителен достъп до секретни материали. — По дяволите, самият той беше секретен материал.
— Разбира се, че нямате. Достъпът ви е трябвало да бъде анулиран, когато ви… пенсионираха.
— Проверете. — По дяволите! Сега Хароче имаше достъп до всички файлове на Илян; във всеки момент, само да намереше свободна минута, можеше да прочете там истинската история за уволнението му. Майлс се надяваше, че в последните дни генералът не е имал свободни минути, които може да загуби за такива проверки.
Хароче го изгледа с присвити очи, след което набра нещо на комуникационния си пулт.
— Достъпът ви все още не е анулиран — изумено каза той.
— Ето сега вече сте на верен път.
— Илян сигурно е забравил да го промени. Може би още тогава е започнал да… Е, какво пък… — Хароче натрака нещо на клавиатурата — Тогава аз го анулирам.
„Не можеш да го направиш!“ Майлс сподави гневния си изблик. Можеше, разбира се. Той объркано впери поглед в него. И какво да прави сега? Да изхвърчи от ИмпСи със сърдит вик: „Ще видиш ти! Ще кажа всичко на батко!“? Не. Грегор бе коз, който можеше да изиграе само веднъж, и то в най-аварийната ситуация. Той си позволи внимателно контролирана въздишка, изпускайки с дъха си и своята ярост.
— Господин генерал. Благоразумието е едно, но параноята, която не може да различи приятеля от врага, е съвсем друго нещо.
— Лорд Воркосиган — също толкова напрегнато отвърна Хароче, — все още не знаем с какво си имаме работа. Тази сутрин нямам време да забавлявам любопитни цивилни, независимо дали са приятели, или не. Моля, не досаждайте повече на хората ми. Какво ще споделя с вас императорът си е лично негова работа. Аз съм длъжен да докладвам единствено на него. Приятен ден. — С рязък удар по клавиша той прекъсна връзката; звукоизолиращият конус около Майлс изчезна, а дежурният ефрейтор отново го загледа ревностно.
„Нещо не е в ред.“
Първото нещо което направи, след като се прибра в замъка Воркосиган, бе да се заключи в спалнята и да започне да звъни на Грегор. За да се добере до него, му трябваха четиридесет и пет минути. Даже да му беше отнело четиридесет и пет часа, пак нямаше да се откаже.
— Грегор — без всякакви предисловия започна Майлс, когато над видеоплочата се появи лицето на императора, — какво, по дяволите, става с Илян?
— Откъде чу за това? — със загрижен вид попита Грегор, неволно повтаряйки думите на Хароче.
Майлс обедини в разказа си обаждането на Илян и своето обаждане до Хароче. За Галени отново не спомена.
— И какво е станало после? Очевидно нещо е станало.
Императорът накратко му разказа за срива на Илян — с пропускане на голяма част от мъчителните подробности, които Майлс научи от Галени.
— Хароче го е настанил в клиниката на ИмпСи, което е съвсем логично при тези обстоятелства.
— Да, тази сутрин се опитах да видя Илян. Хароче не ме пусна да вляза.