Грегор се прокашля.
— Хароче ме помоли да не го правя.
Майлс се поколеба.
— Най-после е прочел досието ми, така ли?
— Боя се, че да. Хароче има… строги разбирания за лоялност.
— Аха. Е, какво пък… аз не оспорвам лоялността му. А преценката му. И все още искам да ида там.
— Да видиш Илян ли? Мога да му заповядам, разбира се. Струва ми се, че вече е крайно време за това.
— Не, нещо повече. Искам да детайлно да изуча всеки фрагмент от суровите данни, имащи нещо общо с този случай, медицински и други. Искам надзор.
— На Хароче няма да му хареса.
— Според мен Хароче ще се заинати като магаре. А не мога да ти се обаждам през петнайсет минути, за да потвърждаваш решенията ми отново и отново. Искам истински пълномощия. Искам да ми придадеш Имперски Ревизор.
— Какво?!
— Даже ИмпСи трябва да превива гръб и да се подчинява на Имперските Ревизори. Ревизорът законно може да поиска всичко каквото му хрумне и Хароче, или който и да било, може да си изгризе ноктите от яд, но ще даде исканото. Ревизорът говори с твоя Глас. Те са длъжни да се подчинят. Не можеш да продължаваш да се преструваш, че това не е достатъчно важно, за да заслужи вниманието на Ревизор.
— Да, наистина, но… какво ще търсиш?
— Ако го знаех сега, нямаше да се налага да го търся. Всичко, което знам е, че тази работа — той разпери ръце — има много неправилна форма. Причините може да са банални. Или не. Не знам. Но ще науча.
— Кой ревизор имаш предвид?
— Хм… може ли Ворховиц?
— Моят най-добър.
— Знам. Мисля, че ще мога да се сработя с него.
— За съжаление, в момента пътува за Комар.
— О! Не е нещо сериозно, надявам се?
— Превантивно мероприятие. Пратих го заедно с лорд и лейди Воробьов, за да им помага в преговорите с комарската олигархия за обявяването на моята сватба. Той има изключителен талант на дипломат.
— Хм. — Майлс се поколеба. Когато му беше хрумнала тази идея, наистина имаше предвид Ворховиц. — Ворлейснър, Валънтайн и Воркалонър са малко… консервативни.
— Страх те е, че ще застанат на страната на Хароче ли?
— Ами…
Очите на Грегор проблеснаха.
— Винаги остава генерал Ворпарадийс.
— О, Господи! Пощади ме.
Императорът замислено потърка брадичката си.
— Подозирам, че с това ще има малък проблем. Който и Ревизор да ти дам, има петдесет процента вероятност утре сутрин да се върнеш тук и да поискаш втори, за да контролира първия. Всъщност на теб не ти трябва Ревизор, трябва ти щит във формата на Ревизор, за да ти прикрива гърба, докато провеждаш собствено разследване.
— Ами… да. Не знам. Може би… може би в крайна сметка ще успея да направя нещо и с Ворпарадийс. — Само като си представи тази картинка, сърцето му потъна в петите.
— Ревизорът, — каза Грегор, — не е само мой Глас. Освен това той е моите очи и уши, почти в буквалния смисъл на думата. Нещо като сонда, макар и определено не роботизирана, която прониква на недостъпни за мен места и ми докладва за видяното от абсолютно самостоятелна гледна точка. А ти — тук устните на императора трепнаха, — имаш най-самостоятелната гледна точка от всички хора, когото познавам.
Сърцето на Майлс едва не спря. Естествено, Грегор едва ли мислеше да…
— Мисля, — продължи императорът, — че ще си спестим много междинни стъпки, ако просто назнача теб за временен имперски ревизор. Разбира се, с обичайните, точно разграничени пълномощия на Девети Ревизор. Каквото и да правиш, действията ти трябва да са поне смътно свързани с проблема, който си назначен да разследваш: в този случай — състоянието на Илян. Не можеш да даваш заповед за екзекуция и в малко вероятния случай, че арестуваш някого… е, ще съм ти благодарен, ако тези арести са подкрепени от доказателства, достатъчни за повдигане на обвинение. От разследванията на Имперските Ревизори е прието да се очаква известна, хм… безпристрастност и задължителна предпазливост.
— „Всяко нещо, което си струва да се направи — цитира Майлс думите на графиня Воркосиган, — си струва да се направи добре“. — Зачуди се дали очите му не са започнали да светят? Чувстваше ги като въглени.
Императорът позна източника на цитата и се усмихна.
— Точно така.