— Но, Грегор… Хароче ще разбере, че това е измама.
Гласът на Грегор стана много мек.
— Тогава Хароче ще допусне опасна грешка. — А след това добави: — И на мен не ми харесваше как се развиват нещата, но понеже възможността да ида там лично е изключена, не виждах какво мога да направя. Сега виждам. Доволен ли сте, лорд Воркосиган?
— Ох, Грегор! Дори не можеш да си представиш колко! Да работиш тринайсет години с военна командна верига е все едно да се опитваш да танцуваш валс със слон. Бавен, тромав, готов да те настъпи във всеки момент и да те смачка на поничка. Имаш ли представа колко е приятно това — поне веднъж да можеш да танцуваш върху проклетия слон, вместо под него?
— И аз си помислих, че ще ти хареса.
— Да ми хареса ли? Това ще е по-хубаво от оргазъм!
— Не се увличай много — предупреди го Грегор; в ъгълчетата на очите му се образуваха бръчици.
— Няма. — Майлс успокои дишането си. — Но… мисля, че всичко ще е наред. Благодаря ти. Приемам поръчението ви, господарю.
Грегор повика майордома и го прати в подземното хранилище на резиденцията за веригата, символизираща ревизорския пост и несимволичния електронен печат, който вървеше с нея. Докато чакаха връщането му, Майлс каза:
— По традиция Ревизорът прави първото си посещение без да предупреди. — После замислено прибави: — Навярно им е адски забавно.
— Отдавна го подозирам — съгласи се Грегор.
— Но предпочитам да не ме зашеметят, когато вляза през портала на ИмпСи. Как мислиш, дали не трябва лично да се обадиш на Хароче и да го подготвиш за първата ни среща?
— Искаш ли?
— Ммм… не съм сигурен.
— В такъв случай… ще спазим традицията. — В гласа на Грегор се прокраднаха нотки на студен изследователски интерес. — И ще видим какво ще се случи.
Майлс замря, внезапно обзет от подозрения.
— Говориш точно като майка ми. Какво знаеш, което аз не знам?
— Все повече се уверявам, че в момента знам дори по-малко от теб. Но… си мислех за Хароче. Наблюдавах го. Като не броим тази история с Илян, за която изглежда разбираемо нервен, той като че ли спокойно поема делата на ИмпСи. Ако Илян… не се възстанови, рано или късно ще се изправя пред необходимостта да взема решение дали да потвърдя назначението на Хароче, или да намеря някой друг. Любопитен съм да видя от какъв материал е направен. За него ти ще си задачка, и то не от простите.
— С други думи, искаш да му дадеш възможност да се прецака, така ли?
— По-добре рано, отколкото късно.
Майлс се смръщи.
— Но това работи точно по същия начин и в обратна посока, нали? Да не би да искаш да дадеш и на мен възможност да се прецакам?
Устните на Грегор се изкривиха в едва забележима усмивка.
— Да речем просто, че… разглеждането на проблема от няколко независими гледни точки може да извади всички тайни наяве. — Той замълча, после прибави: — Наистина мислих, саботаж ли е това, или естествено влошаване на работата на този мозъчен имплантант на Илян.
— И?
— Саботажът трябваше незабавно да е последван от някаква атака. По време на хаоса непосредствено след срива на Илян.
— Или още по-добре — точно преди това — отбеляза Майлс.
— Да. Но не се случи нищо необичайно освен иляновата… Не съм сигурен как да го нарека… болест? Неразположение?
— Неразположение е добър термин — призна Майлс. — „Болест“ загатва за вътрешна причина. Нараняване — за външна. В момента не знам мога ли със сигурност да използвам която и да е от тези думи.
— Вярно. И така, досега не се е случило нищо необичайно освен неразположението на Илян.
„Разрушаването на Илян.“
— Забелязах — отговори Майлс. — Освен ако мотивът не е нещо друго, да речем, лично отмъщение. Не двоен удар, един след друг, а само единичен.
— Да не си започнал да съставяш списък на евентуалните заподозрени?
Майлс изпъшка.
— Ако започнем с това, че допуснем и личните мотиви редом с политическите… може да е дело на който и да е, като отмъщение за което и да е, направено от ИмпСи на него, в което и да е време през последните трийсет години. Дори не е нужно да има някаква логика — този някой може да таи злоба, съвсем неизмерима с началната обида. Това не е посоката, от която трябва да се подхожда към проблема — възможностите са твърде много. Бих предпочел да започна с чипа. Той поне е само един. — Майлс се прокашля. — Обаче… все още се опасявам да не ме зашеметят на портала. Нямах намерение да превзема ИмпСи с голи ръце. Мислех, че ще се крия зад гърба на истински Ревизор, да кажем, някой от ония представителни адмирали от запаса. И все още ми се струва, че бих искал да имам свидетел. Помощник, естествено, но всъщност свидетел. Някой, на когото мога да вярвам, на когото можеш да вярваш и ти, някой с достатъчно голям достъп до секретни материали, но да не е от йерархията на ИмпСи…