— Имаш ли някого предвид? — попита Грегор.
— О, Господи! — възкликна Иван, неволно повтаряйки думите на Грегор и се опули към Майлс. — Това нещо истинско ли е? — Пръстът му се протегна напред и за миг докосна тежката златна верига, символизираща ранга и поста на Имперски Ревизор, която в момента висеше на шията на Майлс. Дебелите й брънки свързваха големи квадратни емайлирани плочки, на които беше гравиран гербът и монограмът на Ворбара. Веригата се спускаше от раменете на Майлс и слизаше през гърдите му; а тежеше, както прецени той, около килограм. На края на веригата със златен клипс беше закачен електронен печат, също украсен с герба на Грегор.
— Искаш ли да се опиташ да обелиш станиола и да изядеш шоколадчето? — сухо се поинтересува Майлс.
— Бр-р-р. — Иван огледа кабинета на Грегор. Императорът седеше на края на бюрото си, люлеейки единия си крак. — Когато онзи тип в ливреята на Грегор пристигна в галоп в Генералния щаб и ме измъкна от работа, си помислих че този проклет дворец гори, или че майка ми е получила сърдечен удар, или нещо от този род. А това си бил само ти, брат’чед?
— В бъдеще, за теб: брат’чед — лорд Ревизор.
— Моля те, кажи ми, че това е шега — обърна се Иван към императора.
— Не е — отвърна Грегор. — Даже е много истинско. Искам ревизорска проверка. Или, за да се изразя по-официално, Ние не сме доволни от сегашното развитие на нещата. Както знаеш, Имперският Ревизор може да поиска каквото му скимне. И първото нещо, което поиска, беше помощник. Честито.
Иван обърна очи.
— Искал е магаре, за да му носи багажа, и първото магаре, за което се е сетил, съм бил аз. Колко мило. Благодаря, брат’чед — лорд Ревизоре. Сигурен съм, че ще е огромно удоволствие.
— Иване, — спокойно каза Майлс, — ще правим ревизия на случая с Илян. Не знам какъв товар ще поискам да носиш, но има голяма вероятност да е твърде взривоопасен. Трябва ми магаре, на което да мога напълно да разчитам.
— О! — Иронията на Иван изчезна като с магия; той се изпъна. — О-о. Илян значи? — След кратко колебание добави: — Отлично. Крайно време беше някой да им подпали задниците. На майка ми ще й хареса.
— Надявам се — искрено се отзова Грегор.
Устните на Иван се огънаха в усмивка, макар че очите му останаха сериозни.
— Е, Майлс, трябва да отбележа, че това нещо наистина ти отива. Винаги съм смятал, че имаш нужда от нашийник.
Този път Майлс нареди на Мартин да спре лимузината пред главния вход на ИмпСи. Той остави първо да слязат двамата имперски оръженосци в униформите на Ворбара, които му беше дал Грегор, след което им даде знак с ръка да го покриват по двата фланга и тръгна към охраната на портала. Иван се влачеше след тях, очаровано гледайки ставащото. Майлс пусна оръженосците и Иван първи да покажат удостоверенията си, да преминат сканирането и да получат пропуск.
— Добър ден, господа — дружелюбно се обърна Майлс към стражите в момента, в който свършиха с този ритуал и индикаторите на скенерите светнаха в зелено. Войниците се напрегнаха и неуверено присвиха очи. Майлс се надяваше, че така изразяват мисловна дейност. Той се съсредоточи върху старшия сержант. — Моля ви, идете до комуникатора и съобщете на генерал Хароче, че е пристигнал Имперски Ревизор. Желая и настоявам той лично да ме посрещне на портала. Незабавно.
— Вие не сте ли същият човек, когото изхвърлихме тази сутрин? — обезпокоено попита сержантът.
Майлс се усмихна, без да разтваря устни.
— Не, не съвсем. — „Оттогава претърпях някои промени.“ Той протегна празните си ръце. — Моля, отбележете, че не се опитвам да вляза на ваша територия. Нямам намерение да ви изправям пред дилемата дали да нарушите пряка заповед, или да извършите държавна измяна. Но знам, че от офиса на шефа до портала може да се стигне за около четири минути. И в този момент вашите проблеми ще свършат.
Старши сержантът влезе в караулното помещение и припряно заговори по комуникатора си, като правеше любопитни жестове, сякаш си скубеше косата. Когато отново излезе навън, Майлс засече времето на часовника си.
— А сега да видим какво ще стане, както би казал Грегор.
Иван прехапа устни, но си държеше устата затворена.
След малко по стъпалата на несъразмерно голямото стълбище на главния вход на ИмпСи се изсипа цяла тълпа във военни униформи; пред тях, по хлъзгавите от дъжда плочи бързо крачеше Хароче, плътно следван от известния на цялата ИмпСи помощник — секретаря на Илян.