— Четири минути и двайсет и девет секунди — промърмори Майлс на братовчед си. — Не е зле.
— Може ли вече да се скрия зад храстите, за да повърна? — прошепна в отговор Иван, гледайки как към него се приближава цялата мощ на ИмпСи.
— Не. Престани да мислиш като подчинен.
Майлс стоеше в някакво подобие на стойката „свободно“, очаквайки тежко дишащият Хароче да набие спирачки пред него. Той си позволи само един кратък, ослепителен миг, за да се наслади на ужасеното изражение на генерала, когато той видя всички подробности. И отмести удоволствието встрани. По-късно можеше да извлече този миг от паметта си и да му се наслади като ценно съкровище. Но сега стоящата пред вътрешния му поглед картина на медицинските мъчения на Илян го тласкаше напред.
— Добър ден, генерале.
— Воркосиган. Казах ви повече да не се връщате тук.
— Опитайте пак — мрачно го посъветва Майлс.
Хароче се втренчи във веригата, която проблясваше на гърдите на Майлс. Независимо от това, че от двете му страни стояха оръженосците на Ворбара, които Хароче познаваше лично, той задавено изтърси:
— Това не може да е истинско!
— Наказанието за фалшифициране атрибутите на Имперски Ревизор е смърт — безизразно заяви Майлс.
Той беше уверен, че почти чуваше скърцането на колелцата в главата на Хароче. Проточиха се няколко безкрайни секунди, после генералът се поправи с малко предрезгавял глас:
— Добре дошли, милорд Ревизор.
— Благодаря ви — въздъхна Майлс. Сега всичко вървеше по план, новият му статус беше официално признат и потвърден, вече можеха да продължат. — Моят господар император Грегор Ворбара желае и настоява да направя ревизорска проверка на това, как ИмпСи се справя с възникналата ситуация. Желая и настоявам за пълното ви съдействие в това разследване. Какво ще кажете да продължим този разговор в кабинета ви?
Хароче свъси вежди и в очите му като че ли проблесна лека ирония.
— О, да, милорд ревизор.
Майлс освободи двамата оръженосци в униформите на Ворбара и нареди на Мартин да ги откара в императорската резиденция. И влезе в сградата преди Хароче.
Мъртвият филтриран въздух в кабинета на Илян бе изпълнен със спомени. Тук Майлс бе стоял или седял стотици пъти, получавайки заповеди или докладвайки за резултатите. Тук той е бил очарован, възбуден. Бяха му отправяли предизвикателства. Понякога той тържествуваше, понякога се чувстваше безсилен, понякога разгромен, понякога страдаше. Ужасно страдаше. Тази стая беше центърът, около който се въртеше целият му живот. Всичко това вече го нямаше. Майлс седеше на същото място срещу пулта на Илян, ала началникът и подчиненият си бяха разменили местата. Трябваше да внимава за старите си рефлекси.
Хароче лично придърпа за Майлс един от столовете, стоящи до далечната стена; изчаквайки само миг, Иван си донесе сам стол и седна до него. Генералът намести масивното си тяло на стола на Илян, отпусна ръце върху черното стъкло и зачака с любопитство.
Майлс се наведе напред и започна да разгъва пръстите на дясната си ръка, притискайки ги към хладната повърхност на пулта.
— Добре. Както би трябвало да сте разбрали до момента, Грегор е много недоволен от начина, по който тази организация се занимава със състоянието на Саймън Илян. И така, ето какво искам — в реда, в който го искам. Първо, искам да видя Илян. После искам да свикам съвещание с участието на целия ви медицински екип. Искам да донесат писмени доклади за това, което са научили досега, и да са готови да ми го изложат в обобщен вид. След това… след това ще реша какво още ми трябва.
— Ще ви бъде оказано пълно съдействие. Милорд Ревизор.
— След като вече преминахме към деловата част, можете да оставите формалностите.
— Но вие ме изправяте пред дилема.
„А освен това и на крачка от инфаркт“ — злобно си помисли Майлс. Но не, повече нямаше място за лична злоба.
— Така ли?
— Беше — и все още е — преждевременно да се обвинява някой в саботаж по отношение на проблема с чипа на Илян, преди да се установи причината за този проблем. Има вероятност за огромен конфуз, ако причината се окаже естествена.
— Това го разбирам.
— Да… вие — да. Но не мога да не мисля за бъдещето. Всъщност това ми е работата. Така че имам един кратък списък, който пазя в резерв, докато очаквам пристигането на някои данни, които биха позволили да го сравня с реалността.
— Само кратък списък?
— Илян винаги разделяше списъците си на кратки и дълги. Предполагам, един вид сортировка. Според приоритетността. Тази система ми харесва. Но в краткия ми списък… вие сте почти на върха.