— Какво?! — Майлс застина на място.
— Нима не искаше това? Ти действаше точно така, сякаш играеше адмирал Нейсмит, като изключим бетанския акцент. Пълен напред с насочени копия, никакви задръжки, невинните свидетели се спасяват кой както може. Мислех че ще кажеш, че ужасът е полезен за здравето ми: прочиства артериите, или нещо от този сорт.
Нима наградите на адмирал Нейсмит му действаха като един вид магически талисман? Сега Майлс изобщо не искаше да обмисля всички последствия, произтичащи от този факт. Вместо това той безгрижно попита:
— Ти какво, смяташ се за невинен свидетел?
— Господ знае колко много се опитвам да бъда такъв — въздъхна Иван.
Влизайки в клиниката, която заедно със съдебно-криминалната лаборатория заемаше цял етаж от щаба на ИмпСи, Майлс си помисли, че тукашният въздух също изобилства от познати миризми: медицински и много неприятни. През всичките тези години самият Майлс беше прекарал тук прекалено много часове, започвайки от първото си идване с начален стадий на пневмония от измръзване и завършвайки с последната си медицинска комисия. Онази същата, която го върна към злощастните му задължения по спасяването на лейтенант Ворберг. От миризмите на това място го побиваха тръпки.
Всичките четири стаи, освен една, пустееха в очакване на своите пациенти и стояха тъмни и отворени. Пред затворената врата невъзмутимо стоеше на пост часови в зелена униформа.
Когато Майлс влезе, до него изникна запъхтян полковник от ИмпСи с медицински петлици.
— Милорд Ревизор! Аз съм доктор Руибал. С какво мога да ви бъда полезен? — Руибал бе нисък, кръглолик човек, с гъсти вежди, които от притеснение се бяха събрали в една начупена крива.
— Разкажете ми за Илян. Не, заведете ме при Илян. После ще поговорим.
— Насам, милорд. — Руибал даде знак на часовия да се отдръпне и въведе Майлс в стая без прозорци.
Илян лежеше по гръб на леглото, полузавит с чаршаф. Китките и глезените му бяха пристегнати с онова, което медиците наричаха „меки фиксатори“. Дишаше тежко. Дали беше упоен? Очите му бяха отворени, погледът му беше изцъклен и несъсредоточен върху нищо. Гъста брада покриваше обикновено гладко депилираното му лице. В топлата стая вонеше на изсъхнала пот и други, още по-неприятни органични миризми. Майлс беше загубил цяла седмица, опитвайки да проникне тук, прибягвайки до най-крайните методи, на които се беше осмелявал. А сега всичко, което му се искаше, беше да си подвие опашката и да избяга.
— Защо е гол? — попита той полковника. — Не може да се сдържа ли?
— Не — отговори Руибал. — Заради процедурите.
Майлс не забеляза никакви катетри, сонди или медицински уреди.
— Какви процедури?
— Ами, в момента никакви. Но изобщо не е лесно да се справяме с него. Да го обличаме и събличаме, наред с всичко друго… е голям проблем за персонала ми.
Без съмнение. Пазачът, който сега се въртеше край вратата вътре в стаята, беше украсен с червено-лилав белег под окото. А на самият Руибал беше разбита долната устна.
— Разбирам…
Той се застави да се приближи и приклекна до главата на Илян.
— Саймън? — неуверено го повика той.
Илян завъртя лицето си към него. Изцъклените му очи примигнаха, фокусираха се и проблеснаха. Бе го разпознал.
— Майлс! Майлс. Слава Богу, че си тук. — Гласът му хриптеше от припряно изговаряните думи. — Жената и децата на лорд Ворвейн — успя ли да ги измъкнеш живи? Комодор Ривек от Сектор четири скоро ще се побърка от страх.
Майлс си спомни тази операция. Тя беше завършена преди пет години. Той облиза пресъхналите си устни.
— Да. Погрижихме се за всички. Измъкнахме ги живи и здрави. — За тази операция го бяха наградили със златна звезда. Сега тя висеше на гърдите му — третата отляво.
— Отлично. Отлично. — Илян въздъхна, облегна се назад и затвори очи. Обградените от гъста четина устни се размърдаха. Очите му се отвориха и в тях отново се разгоря разпознаването — отново. — Майлс! Слава Богу, че си тук. — Опита се да протегне ръце, но фиксаторите го спряха. — Това пък какво е? Махни го от мен.
— Саймън, знаеш ли кой ден сме?
— Утре е рожденият ден на императора. Или е днес? Ти си облечен официално… Трябва да бъда в резиденцията.
— Не — каза Майлс. — Рожденият ден на императора беше преди повече от месец. Чипът ти се е повредил. Трябва да останеш тук, докато открият какво не му е в ред и не го поправят.
— О-о! — Четири минути по-късно Илян отново обърна глава към него. Устните му трепнаха от изумление. — Майлс, какво правиш тук, по дяволите? Пратих те на Тау Кит! Защо никога не изпълняваш заповедите ми?
— Саймън, чипът ти се е повредил.