Докато пан Володиовски четеше писмото, пани Боска плачеше непрекъснато, а Зоша заедно с нея и вдигаше към небето сините си очички.
В това време, преди пан Михал да свърши, Баша дотича, вече преоблечена с женски дрехи, и като видя сълзите в очите на двете жени, започна грижовно да разпитва какво има. Тогава пан Михал й прочете още веднъж писмото на хетмана, а тя го изслуша внимателно и веднага с ентусиазъм подкрепи молбите на хетмана и на пани Боска.
— Златно сърце има пан хетманът! — възкликна тя, като прегръщаше мъжа си. — Но и ние няма да се посрамим! Михалко! Пани Боска ще остане у нас до завръщането на мъжа й, а ти в срок от три месеца ще го докараш от Крим. Три или два месеца, нали?
— Или утре, или след един час! — отвърна пан Михал шеговито.
След това той се обърна към пани Боска:
— Както виждаш, ваша милост пани, жена ми ги решава много бързо.
— Да я благослови Бог за това! — повтори пани Боска. — Зошка, целуни ръка на пани командиршата.
Но пани командиршата никак не мислеше да дава ръцете си за целуване, вместо това още един път се прегърнаха със Зоша, тъй като те някак веднага си допаднаха една на друга.
После Баша се обърна към мъжа си, към пан Заглоба и другите офицери:
— На съвет, ваша милост панове! На съвет, на съвет и пъргаво!
— Пъргаво, че главата гори! — измърмори пан Заглоба. А Баша разтърси русата си коса и рече:
— Не ми гори на мене главата, ами сърцата на тия дами горят от скръб!
— Никой не се противопоставя на твоето хубаво желание — каза Володиовски, — само че най-напред ще трябва да изслушаме подробно изложение от пани Боска.
— Зоша, разкажи всичко, както беше, защото аз не мога от сълзи — каза матроната.
Зоша сведе очи към земята, закри ги съвсем с клепачите си, после се изчерви като вишна, понеже не знаеше откъде да започне, и силно засрамена, че ще трябва да вземе думата пред толкова много хора.
Но пани Володиовска й дойде на помощ:
— Зошка, кога взеха в плен пан Боски?
— Преди пет години, в шейсет и седма — отвърна Зоша с тънкото си гласче, без да повдига дългите си ресници от очите.
А после вече издекламира на един дъх:
— Тогава не се чуваше нищо за нахлувания, а хоронгвата на татко се намираше при Паньовце. Татко и пан Булайовски надзираваха ратаите, които пазеха стадата по ливадите, а в това време дошли татари по влашкия път и пленили татко заедно с пан Булайовски, но пан Булайовски се върна още преди две години, а татко не се върна.
Тук две дребни сълзици потекоха по бузите на Зоша, та пан Заглоба се разчувства, щом ги видя, и каза:
— Горкото ми зайче… Не се страхувай, детето ми, татко ти ще се върне и ще танцува на твоята сватба.
— А хетманът писа ли на пан Злотницки по Пьотрович? — попита пан Володиовски.