„По-близката началничка“ отново скочи да прегърне малкия рицар. А пани Боска и дъщеря й само скръстваха молитвено ръце и благодаряха на Бога, че им е дал възможност да попаднат на такива сърдечни хора. И двете значително се развеселиха.
— Ако беше жив старият хан — каза пан Ненашинец, — всичко щеше да стане по-лесно, защото той беше много благосклонен към нас, а за младия казват противното. Дори и тия арменски търговци, за които отива пан Захариаш Пьотрович, бяха задържани в самия Бахчисарай през владичеството на младия и, както казват, по негова заповед.
— И младият ще се промени, както се промени старият, който, преди да се убеди в нашата добродушност, беше най-настървеният враг на полското име — рече Заглоба. — Аз зная това най-добре, защото бях седем години в робство у него.
След тия думи той седна при пани Боска.
— Нека моят вид да те утеши, ваша милост пани. Седем години! Това не е шега, но аз се върнах и избих толкова много от тия кучета, че за всеки ден от моето робство изпращах в пъкъла най-малко по двама от тях, а за неделите и празниците кой знае дали няма да се падне по трима или по четирима!
— Седем години! — повтори пани Боска и въздъхна.
— Да пукна, ако съм добавил поне един ден. Седем години в самия хански дворец — потвърди пан Заглоба, като мигаше тайнствено с очи. — И трябва да знаеш, ваша милост пани, че младият хан е мой…
Тук той пошепна нещо на ухото на пани Боска, внезапно избухна във висок смях: „Ха, ха, ха!“ и започна да се пляска с длани по коленете, а накрай, в разпалеността си, потупа и коленете на пани Боска, като казваше:
— Хубави времена бяха, нали? На младини, който е на бойното поле, той е неприятел, а всеки ден нов номер!…
Солидната матрона се смути много и се поотдръпна от веселия рицар; младите жени сведоха очи, защото лесно се досетиха, че номерата, за които говореше пан Заглоба, ще да са нещо несъвместимо с вродената им скромност, особено защото офицерите избухнаха в силен смях.
— Ще трябва бързо да изпратим някого при пан Рушчиц — каза Баша, — та пан Пьотрович да намери вече писмата готови в Рашков.
На това пан Богуш отговори:
— Побързайте, ваши милости, с цялата тая работа, докато е зима, защото, първо, по това време никакви чамбули не излизат и пътищата са безопасни и, второ, напролет Бог знае какво може да се случи.
— Пан хетманът има ли някакви сведения от Цариград? — попита Володиовски.
— Получи и по тях ще трябва да поговорим насаме. Едно е сигурно, че и с ония ротмистри ще трябва да свършим бързо. Кога ще се върне Мелехович, тъй като от него зависи много?
— Той трябва да очисти останалите разбойници, а после да погребе труповете. Би трябвало да се върне още днес или утре сутринта. Заповядах му да погребе само нашите, а хората на Азба бей не е необходимо, понеже идва зима и няма опасност от зарази. Пък и вълците ще ги очистят.
— Пан хетманът моли — каза пан Богуш — тук да не се пречи с нищо на работата на Мелехович; колкото пъти пожелае да отиде в Рашков, нека върви. Пан хетманът моли също така да му се вярва във всичко, защото е уверен в неговата любов към нас. Той е голям воин и много добро може да направи.
— Нека отива в Рашков и където ще — отговори малкият рицар. — След като премахнахме Азба, той дори не ми е особено потребен. Сега вече няма да се появят никакви по-големи групи чак до първата трева.
— Значи Азба е унищожен? — попита пан Нововейски.
— Така унищожен, че не зная дали са избягали дори двайсет и пет души, а и те ще бъдат изловени един по един, ако Мелехович не ги е вече уловил.
— Страшно се радвам на това — отговори пан Нововейски, — защото сега навярно може да се пътува безопасно до Рашков.
Тук той се обърна към Баша:
— Ние можем да вземем писмата за пан Рушчиц, за които спомена, ваша милост благодетелко.
— Благодарим — отговори Баша, — но тук винаги имаме случаи за изпращане, защото дотам отиват нарочни пратеници.
— Всички гарнизони трябва да поддържат постоянна връзка помежду си — обясни пан Михал. — Но извинявай, ваша милост, ти с тая прекрасна девойка ли отиваш в Рашков?
— Тя е подявка, не е никаква красавица, ваша милост благодетелю — отговори пан Нововейски, — а отиваме в Рашков, защото там служи моят непрокопсан син в хоронгвата на пан Рушчиц. Близо десет години има, откак е избягал от къщи, и само с писма чука на моята бащинска снизходителност.
Володиовски чак плесна с ръце.
— Аз веднага се досетих, че ваша милост е баща на пан Нововейски, и тъкмо исках да питам за това, но бяхме заети с мъката на нейна милост пани Боска. Веднага се досетих, защото си приличате! Моля, значи той е син на ваша милост!…