— Най-добре е — казваше Заглоба — да убедим стария Нововейски да не взема със себе си момичето в Рашков, защото студове вече наближават, а и пътят не е съвсем безопасен; през това време младите ще се виждат тук често и съвсем ще се влюбят един в друг.
— Това е отлична мисъл! — извика Баша.
— Отлична, не отлична — отвърна Заглоба, — но ти от своя страна не ги изпускай от очи. Ти си жена и, мисля, че в края на краищата ще ги ожениш, защото жената винаги ще направи, каквото си науми; внимавай само да не би и дяволът да направи своето. Би било срам за тебе, защото всичко е станало с твоя гаранция.
Баша отначало започна да пърха срещу пан Заглоба като котка, после каза:
— Ти, ваша милост, се хвалиш, че на младини си бил цял турчин, и мислиш, че всеки е турчин!… Азия не е такъв!
— Не е турчин, ами татарин. Гледай я ти! Тя ще ми гарантира за татарските чувства!
— Те и двамата са готови най-много да плачат поради голямата си скръб… Освен това Ева е най-добродетелно момиче!
— Само лицето й е едно такова, сякаш някой е написал на челото й: „На ти муцунката ми!“ Бре! Цял живак е тя! Вчера забелязах, че като седи на масата срещу хубав човек, така диша, та чинията й току се отмества и трябва да я придръпва към себе си. Истински живак, ти казвам!
— Ти искаш да си отида ли, ваша милост?
— Няма да си отидеш, щом става дума за сватосване. Познаваме те, няма да си отидеш! Освен това за тебе е още рано да сватосваш хората, защото това е занаят на стари жени. Вчера пани Боска ми казваше, че когато те видяла да се връщаш от похода с мъжки шалвари, помислила, че вижда синчето на пани Володиовска, което се учи на езда край плетищата. Ти не обичаш да си важна, но и важността не те обича тебе, това се вижда веднага от твоята тънка снага. Истинско момиче, кълна се в Бога! Други са сега жените по света. На мое време, когато мома седнеше на пейката, пейката чак изскърцваше, сякаш някой е настъпил куче за опашката, а ти би могла котка да яздиш на разседлица и няма да измъчиш много животното… И казват още, че жени, които започват да сватосват, няма да имат потомство.
— Ама наистина ли така приказват? — попита малкият рицар обезпокоен.
Но пан Заглоба го обърна на смях, а Баша допря розовото си лице до лицето на мъжа си и рече полугласно:
— Ех, Михалко! При пръв удобен случай ще отидем на поклонение в Ченстохова, може би светата Дева ще ни помогне!
— Това е наистина най-добрият начин — каза Заглоба. При тия думи Баша и Михал се прегърнаха веднага, после тя рече:
— А сега нека поговорим как да помогнем на Азия и Евичка. На нас ни е добре, нека и на тях да им бъде добре.
— Замине ли Нововейски, ще им бъде по-добре — каза малкият рицар, — защото в негово присъствие няма как да се виждат, особено при положение, че Азия мрази стареца. Но ако пан Нововейски му даде Ева, може би той ще забрави старите обиди и ще почнат да се обичат един друг като тъст и зет. Затова според мене не е най-важното да сближаваме младите, тъй като те се обичат и без това, а да склоним стареца.
— Той е студен човек! — каза пани Володиовска. На това Заглоба отговори:
— Башка! Представи си, че имаш дъщеря и че трябва да я дадеш на някакъв татарин!
— Азия е княз! — отговори Баша.
— Не отричам, че Тухай бей произхожда от висок род, но и Хаслинг беше шляхтич, а Кшиша Дрогойовска не би се оженила за него, ако не беше получил наш индигенат.
— Тогава издействайте индигенат за Азия!
— Това е лесно! Ако някой го приеме в своя род, сеймът трябва да потвърди такава воля, но за такова нещо е необходимо време и протекция.
— Ето това не обичам, че трябва време, защото протекция би се намерила. Пан хетманът сигурно не би я отказал на Азия, тъй като обича военните хора. Михале! Пиши на пан хетмана! Искаш ли мастило, пера и хартия? Веднага пиши! Ето аз ще ти донеса всичко — и свещ, и печат, а ти ще седнеш и ще пишеш незабавно!
Володиовски започна да се смее:
— Боже всемогъщи! — каза той. — Молех те за спокойна и трезва жена, а ти ми даде вихър!
— Говори така, говори, пък като ти умра!
— Пази, Боже! — извика живо малкият рицар. — Пази, Боже! Тю! Тю! Да не чуе дяволът!
Сега той се обърна към пан Заглоба:
— Ваша милост, ти не знаеш ли някакви думи срещу уроки?
— Зная и вече ги казах! — отговори Заглоба.
— Пиши — извика Баша, — че ще изляза от кожата си.
— Аз бих написал и двайсет писма, стига да ти угодя, макар че не зная дали ще помогнат, защото в случая и самият хетман нищо не може да направи, а със свое ходатайство може да излезе едва тогава, когато му дойде времето. Скъпа Баша, панна Нововейска ти е признала тайната си — хубаво! Но с Азия не си говорила нищо и дори досега не знаеш дали и той гори от същото чувство към Нововейска.