А той мълчеше.
Съмнения се прокраднаха най-сетне в душата на девойката и тя започна да се оплаква от съдбата си пред Баша, която обаче я успокояваше с думите:
— Не отричам, че това е странен и страшно скрит човек, но аз съм сигурна, че те обича, първо, защото ми е казвал това много пъти и, второ, тебе те гледа по-другояче, отколкото другите.
На тия думи Ева отговори, като клатеше тъжно глава:
— Вярно, че по-другояче, но не зная дали това е любов или омраза.
— Мила Ево, не плещи глупости!… Защо ще те мрази?
— А защо ще ме обича?
Сега Баша я замилва по лицето с дребната си ръчица:
— А защо Михал ме обича мене? А защо брат ти, щом видя Зошка, и вече я обикна?
— Адам винаги си е бил бърз.
— Азия пък е горд и се страхува от отказ, особено от страна на баща ти, защото брат ти като влюбен по-лесно би разбрал мъката на чувствата. Ето това е! Не бъди глупава, Ева, и не се страхувай. Аз ще нахокам хубаво Азия и ти ще видиш какъв решителен ще стане.
Случи се, та Башка видя Азия още същия ден и след тази среща се втурна бързо при Ева.
— Готово! — викна тя от прага.
— Какво? — попита Ева пламнала.
— Казах му така: „Какво си мислиш, ваша милост? С неблагодарност ли да ми се отплатиш, а? Нарочно задържах Ева, за да можеш да се възползваш от случая, но ако не се възползваш, тогава знай, че след две или най-много три седмици ще я изпратя в Рашков, па може и сама да замина с нея, а ти, ваша милост, ще останеш с пръст в уста.“ Щом чу за това заминаване за Рашков, лицето му се промени и той чак започна да удря чело пред краката ми. Тогава го питам какво мисли, а той отговаря: „По пътя, казва, ще открия какво имам в гърдите си. По пътя, казва, ще бъде най-удобно, по пътя ще стане това, което трябва да стане, което е предопределено. Всичко, казва, ще призная, всичко ще открия, защото не мога да живея повече с тая мъка!“ И чак устните му взеха да треперят, пък той и преди това беше угрижен, защото тая сутрин бе получил някакви неблагоприятни писма от Каменец. Казваше ми, че и без това трябвало да замине за Рашков, че у мъжа ми отдавна имало хетманска заповед за това, но нямало посочено време в заповедта, понеже то било във връзка с преговорите, които той ще трябва да води там с липковските ротмистри. „А точно сега, казва, времето наближава и аз трябва да отида при тях чак отвъд Рашков, така че едновременно ще съпроводя и ваша милост, и панна Ева.“ На това му казах, че не се знае дали ще тръгна и аз, защото това ще зависи от Михал. Като чу тия думи, той се много уплаши. Ах, Евка, колко си глупава ти! Казваш, че не те обича, а той падна в краката ми, че като започна да моли да тръгна и аз, казвам ти, просто така скимтеше, та чак ми идваше да заплача над него. И знаеш ли защо направи това? Веднага ми каза: „Аз, казва, ще открия сърцето си, но без застъпничеството на ваша милост нищо няма да постигна пред пановете Нововейски, а само ще събудя гняв и омраза и у тях, и в себе си. Моята съдба, моята мъка, моето спасение се намират в ръцете на ваша милост, защото ако ваша милост не тръгне, тогава по-добре да ме погълне земята или огън да ме изгори!“ Така те обича той тебе. Просто да те е страх да си помислиш! А ако беше го видяла как изглеждаше, щеше да се уплашиш!
— Не, аз не се боя от него! — отговори Евка. И започна да целува ръката на Баша.
— Тръгни с нас, тръгни с нас! — повтаряше тя възбудена. — Тръгни с нас! Само ти можеш да ни спасиш, само ти няма да се страхуваш да кажеш на баща ми, само ти можеш да постигнеш нещо! Тръгни с нас! Аз ще падна пред нозете на пан Володиовски, за да ти разреши това пътуване. Без тебе тате и Азия ще скочат с ножове един срещу друг! Тръгни с нас, тръгни с нас!
И като казваше това, тя се свлече пред коленете на Баша и започна да ги прегръща и да плаче.
— Ще тръгна, ако е рекъл Бог! — отговори Баша. — Ще обясня всичко на Михал и няма да престана да го моля настоятелно. Сега е безопасно човек да пътува дори сам, какво остава с толкова многобройна стража. Може би и Михал ще тръгне — ако ли не, той има сърце и ще се съгласи. Най-напред ще ми подвикне, но щом се нажаля, веднага ще почне да се увърта около мене, да ме гледа в очите — и ще се съгласи. Повече бих искала и самият той да може да тръгне, защото без него ще ми бъде много тъжно, но какво да се прави! И така, ще замина, за да мога да ви помогна някак… Тук въпросът вече не е за някаква моя прищявка, а за съдбата на двама ви. Михал те обича, обича и Азия — ще се съгласи!