Заповедта беше обявена на войските. Тия от войниците, които нямаха къде да изпратят робините си, а от любов не искаха да ги продават за удоволствие на други, предпочетоха да ги изколят. Другите ги купуваха за хиляди търговците от кервансараите, за да ги продават по-късно по пазарите на Стамбул и на всички градове в близка Азия. Три дни подред продължи това като голям панаир. Азия без колебание изнесе на продан Зоша, която веднага купи доста скъпо един богат, но стар стамбулски търговец на бакалия за своя син.
Той беше добър човек, та поради сълзите и заклинанията на Зоша купи и майка й от Халим, наистина на безценица. На другия ден двете тръгнаха за Стамбул заедно с цяла тълпа други жени. В Стамбул съдбата на Зоша не престана да бъде позорна, но се подобри. Новият й собственик я обикна и след няколко месеца я направи своя съпруга. Майка й вече не се разделяше от нея.
Много хора, между които и много жени, дори след дълго робство се връщаха в родината. Като че ли е имало някой, който по всякакъв начин е търсил и Зоша посредством арменци и гръцки търговци, посредством слуги на посланиците на Жечпосполита — но напразно. После търсенията престанали изведнъж и Зоша не видя никога нито родния край, нито лицата на своите скъпи.
До смъртта си тя живя в харем.
Четирийсет и седма глава
Още преди тръгването на турците от Адрианопол във всички станици край Днестър зацари голямо движение. Особено в Хрептьов, който се намираше най-близо до Каменец, непрекъснато пристигаха куриери на хетмана и донасяха разни заповеди, а малкият рицар или ги изпълняваше сам, или ги изпращаше по-нататък чрез сигурни хора, ако не се отнасяха до него. Поради тия заповеди гарнизонът в хрептьовския форт намаля значително. Пан Мотовидло замина със своите войници чак към Гуман в помощ на Ганенко, който се бореше както можеше с шепата верни на Жечпосполита казаци срещу Дорош и съединената с него кримска орда. Пан Мушалски, несравним стрелец с лък, пан Снитко с герб полумесец в подкова, пан Ненашинец и пан Громика поведоха хоронгвата от шляхтичи и лингхаусовските драгуни към нещастната Батога, където се намираше пан Лушецки, който заедно с Ганенко трябваше да следи движенията на Дорошенко. Пан Богуш получи заповед да остане в Могильов, докато с просто око не види чамбули. Поръченията на хетмана търсеха усилено и преславния пан Рушчиц, когото само Володиовски превъзхождаше като преследвач, но пан Рушчиц беше отишъл начело на няколко десетки души в степта и бе потънал като камък във вода. За него се чу едва по-късно, когато почнаха да се носят странни вести, че около обоза на Дорошенко и около частите от ордата сякаш обикаля някакъв зъл дух, който всеки ден отвлича отделни бойци или по-малки военни групи. Досещаха се, че навярно пан Рушчиц напада така неприятеля, защото никой друг, с изключение на малкия рицар, не би могъл да върши такива нападения. И това наистина беше пан Рушчиц.
Володиовски според нареждането трябваше да отиде в Каменец, защото там хетманът имаше нужда от него, понеже знаеше, че е воин, чието присъствие ще влее надежда в сърцата и ще повдигне духа както на жителите, така и на гарнизона. Хетманът беше уверен, че Каменец няма да удържи, и той искаше само да се държи колкото е възможно по-дълго, а именно докато Жечпосполита събере някакви сили за отбрана. С това убеждение изпращаше на явна смърт най-славния рицар на Жечпосполита и любим воин.
Той изпращаше на смърт най-славния рицар и не му беше жал за него. Хетманът мислеше винаги онова, което каза по-късно при Виена: че войнишката майка може да ражда хора, но войната само ги погубва. Той самият беше готов да загине и смяташе, че загиването е най-простото задължение на войника, но когато със своята смърт може да окаже голяма услуга, тогава смъртта му е благоволение и голяма награда. Пан хетманът знаеше също, че малкият рицар е на едно мнение с него.
Най-сетне не му беше и времето да мисли за запазването на отделни бойци, когато гибел заплашваше черквите, градовете, областите, цяла Жечпосполита, когато Изтокът се беше вдигнал с незапомнена сила срещу Европа, за да покори целия християнски свят, който, закрит от гърдите на Жечпосполита, не мислеше да й дойде на помощ. Хетманът можеше да се интересува само как най-напред Каменец да прикрие Жечпосполита, а после Жечпосполита — цялото християнство.
Това би могло и да стане, ако тя имаше сили, ако безредието не ги похабяваше. Но хетманът нямаше достатъчно войска дори за разезди, а камо ли за война. Ако на едно място пратеше няколко десетки войници, веднага на друго се откриваше пролука, през която завоевателската вълна можеше да нахлуе без никаква пречка. Стражата, която султанът оставяше нощем в своя стан, беше по-многобройна от хетманските хоронгви. Лавината идеше от две страни, от Днепър и от Дунав. Понеже Дорош с цялата кримска орда беше по-близо и вече заливаше страната, като гореше и сечеше, главните хоронгви тръгнаха срещу него, а на другата страна липсваха хора дори за разузнаване.