В тия тежки времена хетманът написа следните няколко думи на Володиовски:
„Вече се колебаех дали да не те изпратя чак при Рашков срещу неприятеля, но се побоях, че когато ордата се излее от молдавския бряг през седемте брода и заеме тоя край, после ти няма да успееш да се промъкнеш обратно в Каменец, а там си крайно необходим. Едва вчера си спомних за Нововейски, който е опитен и решителен воин, а понеже отчаяният човек се осмелява на всичко, мисля, че той ще ми послужи добре. Изпрати му колкото можеш лека конница, а той нека отиде по възможност най-далече и където се покаже, да разпространява вести за наша голяма войска, а когато вече види и неприятеля, да му се мярка тук-таме пред очите, но да не се оставя да го обградят. Знае се, че те ще вървят напред, но ако той забележи нещо ново, нека да ти съобщава веднага, а ти незабавно ще изпращаш съобщение до мене и в Каменец. Нововейски нека тръгне бързо, а и ти бъди готов да заминеш за Каменец, но чакай, докато Нововейски ти изпрати вести от Молдавия.“
Понеже Нововейски се намираше временно в Могильов и се говореше, че и без това щял да пристигне в Хрептьов, малкият рицар само му съобщи да побърза с идването си, защото в Хрептьов го чака възложена му от хетмана задача.
Нововейски пристигна на третия ден. Познатите едва го познаха и помислиха, че пан Бялогловски с право го нарече скелет. Той вече не беше оня силен мъжага, буен, весел, който някога се хвърляше срещу неприятеля с неудържим смях като конско цвилене и удряше с такъв замах, с какъвто се въртят крилата на вятърна мелница. Той беше отслабнал, пожълтял, почернял и така слаб, изглеждаше още по-грамаден. Като гледаше хората, мигаше с очи, сякаш не познаваше най-добрите си познати; и трябваше да му се повтаря два пъти едно и също нещо, защото изглеждаше, че не разбираше изведнъж. Явно беше, че в жилите му вместо кръв течеше терзание; явно беше, че се мъчеше да не мисли за някои неща и предпочиташе да забравя, за да не подлудее. Наистина по тия места нямаше човек, нямаше семейство, във войската нямаше нито един офицер, когото да не бе попарило нещастие от погански ръце, който да не оплакваше някого от познатите си, приятелите, близките, скъпите; но върху Нововейски просто се беше излял цял облак от нещастия. В един ден той бе загубил баща си, сестра си и годеницата си, която обичаше с всичките сили на буйната си душа. Той повече би желал сестра му и тая сладка, любима девойка да са умрели; би желал да са загинали от нож и огън. Но съдбата им беше такава, че в сравнение с мисълта за тях най-голямото страдание беше за Нововейски нищо. Той гледаше да не мисли за това, защото чувстваше, че такива размисли граничат с лудост — и все пак не можеше да постигне това.
Спокойствието му беше някак престорено. Душата му съвсем не беше примирена и още от пръв поглед всеки би могъл да отгатне, че под тая мъртвота се спотайва нещо зловещо и страхотно, което ако избухне, тоя великан ще извърши някакви ужасни дела, подобно на развилняла се стихия. Това беше толкова ясно написано на челото му, че дори приятелите му се приближаваха до него с известен страх, а в разговора си избягваха да споменават за това, което се беше случило.
Срещата с Баша в Хрептьов изглежда, че разведри засъхналата му рана, защото, когато целуваше при пристигането си ръката й, изведнъж започна да стене като доубиван зубър, очите му се наляха с кръв и жилите на шията му се издуха като въжета. А когато Баша, обляна в сълзи и с майчино чувство му стисна главата с ръце, той падна пред краката й и дълго не можеха да го откъснат. Но като узна каква задача му възлага хетманът, той се много оживи; лъч на зловеща радост блесна по лицето му и той каза:
— Ще извърша това, ще извърша и нещо повече!
— А ако срещнеш онова бясно куче, разправи се с него! — намеси се Заглоба.
Отначало Нововейски не отговори нищо, само гледаше пан Заглоба; внезапно безумие се отрази в очите му, той стана и тръгна към стария шляхтич, сякаш искаше да се нахвърли върху него.
— Ще повярваш ли, ваша милост — каза той, — че аз никога не съм направил зло на тоя човек и винаги съм бил добре настроен към него?