От една страна, обезумяване, от друга, ярост и жажда за мъст допълваха размера на поражението. Потоци от кръв се смесиха с дъжда. На липковците се струваше, че небето рухва върху тях, че земята се разтваря под краката им. Грохотът на гръмотевиците, трясъкът на мълниите, шумът на дъжда, тъмнината, ужасът от бурята съпровождаха страшните екове на клането. Конете на драгуните, също така обзети от ужас, се хвърляха като безумни в човешката тишина, разкъсваха я, трошаха я и я стелеха по земята.
Най-сетне отделни по-малки групи започнаха да бягат, но те до такава степен бяха загубили ориентация за мястото, че бягаха в кръг по бойното поле, вместо да бягат направо — и често се сблъскваха като две противоположни вълни, биеха се помежду си, събаряха се едни други и отиваха под меча.
Най-сетне останалите живи бяха съвсем разпръснати, разгонени и избити при бягството и преследването им без милост, без да вземат никого в плен, докато тръбите в стана не прекъснаха гонитбата.
Никога нападение не е било по-неочаквано, но и никога поражението толкова страшно. Триста души бяха пръснали на четирите страни на света близо две хиляди души отбрана конница, която по опит безкрайно надвишаваше обикновените чамбули. По-голямата част от нея сега лежеше труп до труп всред червени локви, образувани от дъжда и кръвта. Останалите, разпръснати, запазиха главите си благодарение на тъмнината и бягаха пешком, слепешката, без да знаят дали отново не тичат под нож. На победителите помагаше и бурята, и мракът, сякаш гневът Божи беше воювал на тяхна страна против предателите.
Беше вече късна нощ, когато Нововейски тръгна начело на драгуните си към границите на Жечпосполита. Между младия поручик и вахмистъра Люшня вървеше кон от табора, на чийто гръб лежеше завързан с въжета Азия Тухайбейович, вожд на всички липковци, припаднал и с изпочупени ребра, но жив.
А те двамата всеки миг го поглеждаха толкова внимателно и грижливо, сякаш носеха съкровище и се страхуваха да не го загубят.
Бурята взе да отминава; по небето още се носеха в галоп купища облаци, но в празното между тях заблестяха звезди и се отразяваха в локвите вода, образувани в степта от пороя.
В далечината, към границите на Жечпосполита, от време на време още ехтеше гръм.
Четирийсет и девета глава
Бегълците липковци съобщиха за поражението на белгородската орда, а куриери от нея отнесоха вестта в ордуихумаюна, тоест в султанския стан, където тя направи необикновено впечатление. Право казано, пан Нововейски нямаше нужда да бяга много бързо с плячката си към Жечпосполита, защото не само в първия момент, но и през следващите два дни не го преследваше никой. Султанът се слиса толкова много, че не знаеше какво да предприеме. Засега той изпрати белгородските и добруджанските чамбули да проверят какви войски се намират в околността. Те тръгнаха без желание, тъй като се страхуваха за собствената си кожа. В това време вестта, предавана от уста на уста, порасна до размери на страхотно поражение. Ония от жителите на дълбока Азия и Африка, които никога досега не бяха ходили на война в Лехистан, а от разкази бяха чували за страшната конница на неверните, ги обзе страх при мисълта, че вече се намират пред тоя неприятел, който не ги чака в своите граници, но ги търси в самата държава на падишаха. Самият велик везир и „бъдещото слънце на войната“, каймакаминът Кара Мустафа, също не знаеха какво да мислят за това нападение. Как така тая Жечпосполита, за чието безсилие имаха най-подробни сведения, внезапно ги нападаше, това не можеше да отгатне никоя турска глава и отсега нататък походът се оказа не толкова сигурен и по-малко приличаше на лесен триумф. На военния съвет султанът посрещна и везира, и каймакамина със страшно лице.
— Вие ме подведохте — каза той, — ляхите не може да са толкова слаби, щом ни търсят чак тук. Казвахте, че Собески няма да отбранява Каменец, а ето че той навярно е пред нас с цялата си войска…
Везирът и каймакаминът се опитваха да обясняват на господаря си, че това може да е била някаква самостоятелна разбойническа банда, но при наличността на намерените мускети и торби, в които имаше драгунски куртки, самите те не вярваха на думите си. Неотдавнашната безкрайно дръзка и все пак победоносна акция на Собески в Украйна караше да се предполага, че страшният военачалник е предпочел и сега да изненада неприятеля.